От университета трябва да излизат новатори, д-р Христо Чукурлиев, НБУ
Д-р Христо Чукурлиев е директор на Централната университетска администрация на Нов български университет (НБУ) и член Настоятелството на университета.
Той е магистър по българска филология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е защитил докторат по социално управление върху модел за провеждане и управление на дистанционна форма на обучение с помощта на дигитални технологии и среда за Европейската общност. Изследователските му интереси като главен асистент в секция „Педагогика“ на департамента по Чужди езици и култури в НБУ са свързани с дигиталната трансформация на висшето образование, еволюцията на формите и методите на преподаване и оценяване в контекста на развитието на технологиите.
Как оценявате настоящите учебни програми във висшето образование - до каква степен отговарят на нуждите на реалния бизнес в България и по света? Какви усилия полагате, за да ги адаптирате според тях?
Системата на висше образование в България и в ЕС се акредитира от агенции, които членуват в Европейската асоциация за осигуряване на качество във висшето образование (ENQA).
Би трябвало всеки университет, оценен от някоя от агенциите (в България функционира Национална агенция за оценяване и акредитация - бел. ред.), да отговаря на критериите за качество.
Дали агенциите изработват своите критерии съгласувано с реалния бизнес е въпрос, на който не мога да отговаря.
Много е вероятно, погледнато отстрани, да изглежда, че между нуждите на бизнеса и алумните се образува някаква пролука. Иначе защо ще ме питате как оценяваме програмите си?!
От години при всеки удобен повод чуваме от работодатели, че завършващите университетски програми студенти не са подготвени за пазара на труда. Също чуваме от представители на академичните ръководства на университетите хвалби, че имат тесни връзки с бизнеса. Явно някъде има проблем. Според мен той е в това, че университетските програми не следва да отговарят на нуждите на бизнеса, а да ги задават.
От университетите не трябва да излизат млади хора, подготвени за изпълнителска работа, а новатори, критично мислещи и променящи средата високо образовани индивиди. В този смисъл оценявам високо програмите и програмната политика на НБУ, която всячески, въпреки институционалните ограничения, се опитва да предостави на обучаемите си свобода и да ги натовари с отговорност за избора им. Не слушаме бизнеса, слушаме студентите и алумните си.
Разкрихте ли нови образователни специалности в последно време в отговор на Индустрия 4.0 и кои? Какъв интерес към тях регистрирате?
Промяната в индустриалната среда, особено когато е революционна, както в момента, няма как да не променя всичко около нас и в нас.
Не мисля, че има човек или част от дейностите на човешкото същество, които да не са повлияни от тази колосална трансформация, свързана отначало само с дигиталните технологии, но все повече от свързването им с невробилогията.
Опитваме да осъвременяваме бакалавърските си програми на ниво курсове като включваме нови. По-решителната стъпка я правим на ниво магистърски програми. Няколко от новите ни магистърски програми се казват: "Бизнес развитие в мрежови индустрии: енергия, телекомуникации, транспорт", "Дигитални комуникации", "Извличане на знания и технологии за големи данни", "Управление на проекти по информационни технологии", Иновации и предприемачество в компютърните и комуникационни технологии, "Визуална антропология", "Киберсигурност".
Много е трудно да се създаде програма в среда, която се развива експоненциално. Онова, което правим е да поощряваме студентите си в конструирането на индивидуални програми, които отразяват интердисциплинарността на Индустрия 4.0, която привидно изглежда само компютърно обусловена, но в дълбочина е резултат от смесването на знания и постижения от информационните технологии с цялото останало човешко знание.
Съвместно с университета в Йорк предлагаме и две магистърски програми в тази област: "Бизнес, мениджмънт, технологии и иновации", Дигитален маркетинг и социални медии. Интересът е нарастващ, но и конкуренцията от страна на университети извън България също е голяма.
До каква степен през годините разчитате на свои възпитаници с успешна професионална реализация да подкрепят своята alma mater? В какви форми се изразява тази подкрепа за вашата образователна институция?
Разчитаме на тях все повече и защото те стават все повече.
В България няма традиция за дарителство към университета алма матер, който те е създал като професионалист. Колкото по-свързани ставаме със Зaпадния свят, колкото повече българи учат в чужбина и се връщат, толкова повече тази специфична деятелност започва да се появява, да покълва.
Но при нас се случва друго и то макар и нематериално също има висока стойност. Завършили НБУ професионалисти се връщат и разказват пред студенти от тяхната или сходна програма за своята реализация. Тези срещи са много по-полезни от която и да е кампания за мотивиране или задържане на студентите.
Все повече алумни търсят НБУ, за да реализират съвместно проект или за да използват ресурсите на университета в настоящата си дейност.
Oт каква подкрепа се нуждаете от страна на реалния бизнес, за да отгoворят в бъдеще академичните ви цели на изискванията на тенденциите в бъдещето на работата, като например: изкуствен интелект и възникване на нови професии, хибридна работа, акцент върху меки умения и транзакционно лидерство, интернет регулации и авторски права и др.
Съвсем просто е, но пък се оказва много трудно: да изпратят две неща – списък от компетенции, които им трябват и жив човек, от конкретната бизнес организация, който ги въплъщава и може да ги предаде на студентите. Към този човек от практиката ние имамe грижата да прикачим академично лице, което да преведе съобщението на академичен език. Уви, това не се случва.
Работодателите идват при нас и казват искаме квалифицирани кадри, дайте ни ги! После се срещат с вас журналистите и се оплакват, че не получават от нас такива кадри.
Но когато кажа на някой работодател – дай ми описание на това, което искаш да получиш и ми посочи няколко човека от твоя екип, които го умеят, за да мога да направя програма, която да включва и твоето, но и онова, което ние като университетска институция знаем, че трябва да се преподаде и как това да стане, много рядко някой се обажда повторно.
Невъзможно е да се помръднем от точката, в която сме ако другата страна не осъзнае, че трябва да инвестира, но не в пари и реклама, а във време и обучение.
Откроявате ли тенденции и предизвикателства в бъдеще пред образователните системи у нас и по света и какви?
Абсолютно. В реалния живот нещата се случват все по-бързо, по-технологично и дигитално опосредствани, все по-интердисциплинарно.
В университетите е тъкмо обратното – имаме фиксирани и според мен дълги периоди на обучение, резултати, които може и да не са видими непосредствено, преподавателите все още са преимуществено живи хора и често родени преди 1990 г., учат се „коридорни“ специалности.
Всички тези неща са посочени като предизвикателства и за тях има създадена Стратегия за развитието на висшето образование 2021-2023 в България. Тази стратегия даже е приета от едно от народните събрания, съществували в последните две години.
Голямата ми радост е, че има такава стратегия и тя е изключително адекватна, големият ми страх е, че може да остане на хартия. В НБУ се опитваме по всякакъв начин да се случат заложените цели и да изпълним задачите, чрез които крайната цел – адекватно висше образование, може да се постигне.