Децидофобия или как да управлявате страха от вземане на решения
Изборите в професионално отношение са от най-важните в живота. Те предопределят начина, по който живеем, хората, с които общуваме, както и общия отпечатък от личността в обществено-културната среда.
За някои хора, обаче, е трудно да правят избор и да бъдат активни водачи в собствения си живот.
Цели 85% от работещите в световен мащаб не са доволни от своята работа и роля в компанията, но не правят стъпки към промяна, показва проучване на Zipdo. Причините са различни: „Децата са още малки“, „Сега се прибирам навреме от работа“, „Офисът е наблизо“, „Имам служебен автомобил“ и пр. При страха от несигурност – аргументи „против“ често са от типа: „Дали ще се справя?“, „Дали ще се сработя с колегите?“, „Бизнесът е несигурен, а аз имам кредит/високи разходи за издръжка на семейството“.
Поради глобализацията, дигитализацията и нарастването на социалната желателност за кариерен ръст и професионално развитие. Симптомите на кариерната децидофобия може да включват: съмнение в избора, избягването и отлагането на ситуации, в които трябва да вземете решение, подценяване на вътрешните инстинкти за сметка на събирането на огромен обем от информация, по-голяма зависимост от мнението на околните, преувеличени последствия и т.н.
Всичко това може да доведе до чувство на неудовлетвореност от кариерното развитие, безпокойство, ниско самочувствие и влошено качество на живот. Тези и други фактори правят така, че въпреки премислянето на всяка стъпка, кариерата не потръгва, а точно обратното – имате чувство на застой.
Добрата новина е, че децидофобията е преодолимо състояние.
Разберете защо изпитвате страх
Кое ви притеснява? Зад състоянието на аморфна тревожност се крият конкретни причини.
„Най-общо повечето хора го определят като нежелание да излязат от зоната си на комфорт, но това е неясно обяснение. Други се притесняват от несигурността, която също не е конкретна хипотеза“, обяснява Паулина Георгиева, управляващ директор и собственик на Тaurus Consultants - консултантска компания за HR решения.
Тя е консултант в много обучения за лидерски, комуникационни умения, поведенческо интервюиране, оценка на мениджърски потенциал и др. и е сертифициран коуч към Института за интегрална психология. Според Паулина Георгиева много хора у нас изпитват истински страх да излязат от зоната си на комфорт до такава степен, че дори са изключили тази мисъл от главата си.
Паулина Георгиева съветва личността да конкретизира страха си и да го верифицира. Когато излезе от емоционалното състояние и започне рационално да разглежда притесненията си, може да види как едно по едно те отпадат.
„Особено ценно е човек да има подкрепа на близък при тази промяна - някой, който да му каже: „Действай, ще помагам в по-трудните моменти“ или да обективизира страховете. Защото няма какво да се лъжем – те съпътстват всяка промяна“, сигурна е тя.
Смяната в кариерно отношение е най-голямото предизвикателство
Истината е, че сега хората много повече мигрират от една сфера в друга, отколкото преди 10-15 години и това е чудесно, защото, от една страна, показва, че адаптивността на служителите е нараснала и второ, че и самите работодатели са също по-отворени да приемат хора от други сфери и да им дадат шансове чрез все по-добри процеси по въвеждане.
„Има едно условие, което аз наричам „помощни колела“ при кариерна промяна – да има сред компетенциите на кандидата някои, които със сигурност ще са му от полза при трансфера. Например – ако не е добре запознат с конкретната функция, то да познава добре сектора или компанията“, съветва Паулина Георгиева.
Най-лесните кариерни промени стават вътре в самата компания
Например от „Маркетинг“ да се насочите към „Търговски отдел“. Трудно ще се преместите в счетоводство, но пък от счетоводство можете да отидете в HR и да отговаряте за Compensation & Benefits. Паулина Георгиева отбелязва, че в последно време забелязва как много професионалисти от различни функции започват да се развиват като софтуерни специалисти и консултанти в модулите, в които преди това са били Key user-и. Например някой, който се е справял много добре в логистиката – решава да мигрира от другата страна.
Организациите стават все по-холистични като вътрешно взаимодействие. Това трябва да е още един стимул на хората с притеснения да действат. Все повече в тях работят проектни екипи от хора с различни функции и това дава възможност всеки пряко да види какво прави колегата му от с различна роля и да добива знание за нея. И ако преди време служителите бяха „закопчани“ по отдели в органиграмата на компанията, нямаше матрични модели на работа и единствено ръководителите на отдели имаха някаква картина какво се случва при служителите, сега възможностите да се влезе в разбиране за дейността на другия са много по-големи.
Кариерният консултант може да смекчи страха,
но не бива това да е човекът, който да дава конкретните съвети, а по-скоро да дава необходимата информация за вземане на решение. В същото време подобен специалист може да осветли силните ви страни и да даде повече кураж.
„Не бива да се слага на консултанта месианска роля. Както и не бива да се очаква, че той „ще намери най-подходящата работа за мен“. Всеки, който иска промяна, е нужно да я търси. Трудовият пазар не е казино, в което се влиза и се залага и „да видим какво ще стане“, категорична е Паулина Георгиева.
Важно е да се отбележи, че не бива хората да бъркат нежеланието или умората да работят за настоящия си работодател с желанието за промяна в професията или обратното – вече са изхабени от самата професия, но си мислят, че виновен е работодателя. Отивайки в друга компания установяват, че изпитват същата демотивация. Затова е важно, преди да тръгнат към кариерна промяна, да обективизират мотивите си.
„Хубаво е всеки да знае, че нищо драматично няма да се случи, ако се окаже, че е сгрешил. Пазарът на труда в момента е като природата – „не търпи празно пространство“, обяснява още Паулина Георгиева и допълва, че понякога такива „грешки“ дори са здравословни и калибрират очакванията на кандидатите. Особено често това се случва с хора, които дълго време са работили в една компания. При тях преходът е съпроводен с доста ситуации на учудване, че има и други модели на работа.