Всичкo за неизползвания платен годишен отпуск - коментар от Даниела Колева, Sb Accounting & Consulting
Платеният годишен отпуск е вид почивка, на която има право всеки работещ, който има най-малко 4 месеца трудов стаж.
Oсновното му предназначение е възстановяване на изразходваната работна сила. Често се случва в края на годината работещите да имат много неизползвани дни платен годишен отпуск (ПГО) - при това година след година.
Експертите по човешки ресурси, обаче, са на мнение, че е нужно всеки работещ да се възползва от почивните си дни, за да е пълноценен - физически и психически здрав.
Понякога, обаче, именно самите служители не желаят да използват своя ПГО. От своя страна работодателите имат способи да стимулират използването на отпуската и то без съгласието на работещия.
За „натрупан и неизползван“ платен годишен отпуск
говорим, когато определен служител не ползва регулярно отпуск и към края на календарната година се натрупва голямо количество дни ПГО, както и когато отпускът не е използван за съответната календарна година, за която се полага и е отложен за следваща година, пояснява Даниела Колева, ръководител отдел "Пейрол" в Sb Accounting & Consulting. Фирмата е доставчик на услуги в областта на пейрола, електронното досие, HR административните услуги и счетоводството, прави заплатите на над 27 000 служители месечно и администрира електронните досиета на 9000 служители.
Ползването на платен годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от служителя, когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
Тук са налице две различни хипотези:
1. Ползване на друг вид отпуск.
Този друг отпуск може да е отпуск по майчинство, поради временна неработоспособност, творчески отпуск и други. В тези случаи ползването на ПГО се отлага, след използването на другия отпуск.
2. Наличие на искане от служителя за отлагане на отпуска.
Това искане се заявява пред работодателя, който има дискреционна власт да уважи или да не уважи искането. Тази негова преценка не е ограничена от закона и не подлежи на съдебен контрол. Ако работодателят даде съгласието си, отпускът се отлага за следващата година. Ако не даде съгласието си, отпускът се ползва в годината, за която се отнася.
Когато отпускът е отложен или не е използван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
"Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително", обяснява още Даниела Колева за "Кариери".
Съгласно чл. 173, ал. 1 КТ, платеният годишен се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. ПГО се ползва по молба на работещия, като няма изискване за определена форма на молбата. Обичайната хипотеза е, че ПГО се ползва по преценка на служителя, но КТ предвижда и хипотези, при които работодателят може да предостави ползване на отпуск
без съгласието на служителя.
Работодателят има няколко законово предвидени възможности да предостави ПГО на работника или служителя, независимо от желанието му, като отклонение от принципа, че като негово право отпускът се ползва само с негово съгласие:
-
Първата от тях е по време на престой повече от 5 работни дни.
Състоянието на престой трябва да е продължило най-малко 5 последователни работни дни, за да възникне правото на работодателя да разпореди ползването на отпуските. Престой или спиране на работата е временно преустановяване на дейността на организацията, което може да се отнася за цялата дейност или дейността на отделно поделение или звено.
-
Друга хипотеза е при ползване на отпуск едновременно от всички служители.
Изискване, постановено от наредбата за работното време, почивките и отпуските, е това да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешен трудов ред. Става дума за т.нар „ваканционно ползване“ на отпуски, което е установено от някои работодатели. Пример за „ваканционно“ ползване е затварянето на офис или търговски обект за определен период в годината (летен месец или около Коледа и Нова година) и ползването на отпуск едновременно от всички работещи. Така се спестяват и разходи за работодателя, свързани с поддържането на обекта – електричество, вода и пр.
- Последната възможност, уредена от КТ, е при покана от работодателя към работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, но работникът или служителят не е направил това до края на същата календарна година.
Това се обуславя от значението на отпуска - да служи за почивка и възстановяване на изразходваните сили, затова и ПГО е предвиден за ежегодно ползване. КТ не уточнява в каква форма трябва да е поканата от работодателя, но е препоръчително да е в писмена форма, от гледна точна на доказването, че такава покана е отправена. Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя до изтичане на давностния срок, който е две години от края на годината, за която се полага.
Друга възможност, при която работодателя може да предостави ПГО без съгласието на работника или служителя, е при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Тази разпоредба беше въведена по време на пандемията от Ковид-19 и към сегашния момент не е особено релевантна.
Законът стимулира използването на ПГО, като забранява компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Друг начин, по който законодателят стимулира използването на ПГО, е с предвидената в КТ давност. Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 (от работодателя при важни производствени причини),
правото на служителя на ползването на ПГО се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината,
в която е отпаднала причината за неизползването му.
"С оглед на гореизложеното може да се направи следното заключение: трудовото законодателство предоставя няколко възможности на работодателя да предостави ПГО за ползване от служителя без негово съгласие, както и определени начини, по които може да стимулира използването на ПГО", сигурна е още Даниела Колева.
На практика най-често приложими са хипотезата на отказ за отлагане на ПГО от страна на работодателя, когато служителя отправя искане до работодателя, както и предоставяне на ПГО от работодателя, когато работещият след негова покана не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.