Докторант разби вековна парадигма и спечели 10 хил. лв. от “Карол Знание”
Докторантът Иво Михов от Център за квантови технологии на Софийски университет “Св. Климент Охридски” спечели годишната докторантска стипендия на фондация “Карол Знание” в размер на 10 хил. лв.
На снимката горе наградените от ляво надясно: Иво Михов, Мария Пандова и Денис Сами
Той участва в екипа на новосъздадения Център по квантови технологии и по думите на акад. Николай Витанов, негов научен ръководител, е вторият българин, който работи на истински квантов компютър - всеки ден. Темата на докторската му теза е “Оптимизирани квантови гейтове и квантови алгоритми”.
Иво Михов е завършил магистърска програма в Университета в Манчестър. Там печели наградата "Тесла" за най-добър магистърски софтуерен проект в областта на физиката за 2020 г. Избира да се върне и остане в България, мотивиран от постиженията на акад. Николай Витанов от Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
Основна задача на докторантския му проект е намаляване на грешката на квантови гейтове с експерименталната им демонстрация на квантов хардуер на IBM.
Провежда проучвания за влиянието на формата на импулсите върху честотния отговор на кюбита. Специално внимание обърща на импулси с лоренцианова форма.
„Демонстрирах неочаквания ефект на мощностно свиване при лоренцианови импулси за първи път досега“, казва Иво в официалното съобщение на фондация "Карол Знание".
Резултатите са публикувани в началото на годината в статията Defying Conventional Wisdom in Spectroscopy: Power Narrowing on IBM Quantum в реномираното списание по физика Physical Review Letters.
„Смайващото наблюдение при лоренциановите импулси“ опровергава над 100-годишната парадигма в спектроскопията за “мощностното разширение” ( на англ. power broadening), според която при увеличаване на интензивността на радиацията спектралните линии на атомите се уширяват. Поради дългото измерване - често часове и дни, се налага използването на свръхстабилни източници, което прави провеждането на експерименти скъпо.
Докторантът показва, че при импулсно възбуждане с Лоренцови импулси спектралните линии не само не се уширяват, а се стесняват. При това, колкото по-интензивно е полето, толкова по-тесни са спектралните линии.
Иво Михов доказва това експериментално на един от квантовите процесори на IBM Quantum, който позволява достъп до физическия контрол на микровълновото поле и контрол върху формата на импулсите.
Впечатляващите резултати на докторанта, обещаващи и нови кариерни възможности, провокираха въпрос от журито – какви са плановете му след като защити докторската си степен.
„Със сигурност ще остана в България. Дори да отида в чужбина, ще бъде за кратко и ще се върна да продължа работата си тук. Смятам, че всеки трябва да прави за страната си това, в което е най-добър“, коментира Иво Михов.
До финала на конкурса достигнаха също Мария Пандова и Денис Сами.
Мария Пандова е докторант в Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Тя представи изследователската си работа върху придобит имунитет при бактериите и неговата роля в практиката. В основата на този модел са взаимоотношенията между бактериите и техните естествени врагове – бактериофагите. Обект на изследванията е особена група бактерии, които имат двойнствена роля в живота на хората – ентерококите. Чрез обстойно изследване на придобития имунитет на ентерококите към фаги, проектът цели да проправи път за иновативни решения и прилагането им в индустрията и в медицината.
Докторантът от Русенския университет Денис Сами представи изследванията си и работата си по проектиране на следващо поколение ендоскопски сензори. Проектът обединява CMOS технология с бързи аналогово-цифрови преобразуватели в ендоскопи, базирани на 130 nm технология. Целта е разработване на ендоскопски сензори за медицинско приложение с висока резолюция и ниска консумация на енергия.
Иво Михов е третият носител на годишната докторантска стипендия на фондация “Карол Знание” от Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охлидски”.
Първият в историята на конкурса победител е Христо Илиев, вече доцент във факултета и член на журито за стипендията. Вторият е Никола Каравасилев, преподавател по физика и астрономия, ръководител на олимпийския отбор по астрономия и астрофизика. Сред лауреатите от Физическия факултет се нарежда и Радослав Симеонов със специална награда за принос в науката.