Липсващото звено: фермер със социална кауза
Животновъдът Димитър Иванов е носител на приза "Социален ефект" в конкурса за иновативен фермер за 2026 г. Паралелно със стопанството си в с. Бяла река, той развива фондация, която е осигурила помощни средства на над 600 нуждаещи се. Успехът му в социалната сфера контрастира със сериозните трудности на стопаните от млечния сектор.
- Димитър Иванов получи наградата в категория "Социален ефект" в конкурса за Иновативен фермер на 2026, организиран от "Икономедиа".
Димитър Иванов е рядко срещана порода фермер. Той е млад, потомствен животновъд от семейство, което от години отглежда млечни крави в стопанството си в с. Бяла река, община Първомай. Преди осем години решава да се върне в България, след като няколко години е работил в САЩ.
"Винаги съм искал да бъда близо до земята, близо до животните, близо до естествените неща и да давам на хората качествена храна, понеже храната е основното и винаги ще бъде", казва той.
Прави го въпреки трудностите, които в последните години среща този сектор в България - недостатъчна подкрепа по линия на евроепйските и държавни субсидии и ниски изкупни цени на млякото, които не са подминали и неговото стопанство. В последните няколко месеца работят на загуба, казва Димитър.
Освен че прекарва почти цялото си време във фермата, Иванов управлява и своя фондация "Заедно за доброто". Тя събира помощни матриали и средства за хора с увреждания и дава пример как можем заедно да правим добри дела. Заради това и Димитър Иванов получи наградата в категория "Социален ефект" в конкурса за иновативен фермер на 2026, организиран от "Икономедиа".
Липсващото звено
Историята започва преди няколко години, когато заедно със свой приятел Димитър разчиства празна къща. Там намират инвалидни колички и тоалетни столове за възрастни. "Бяха чисто нови, как да ги хвърлиш... Решихме да обявим, че ги подаряваме в една от социалните мрежи. И трябва да ви кажа, че буквално за минути получихме десетки съобщения, обаждания, хора, които имат нужда от тях. И ги дарихме. Няколко месеца по-късно, друг мой приятел, който е видял първата публикацията, се свързва с мен. И той намерил същата находка. И ме помоли да ги обявим и също да ги дарим."
Така Иванов се превръща в липсващото звено между хората, които могат да помогнат и тези, които имат нужда от помощ. Започва да събира всякакви малко или много повредени инвалидни колички и други помощни средства, които поправя собственоръчно в своята ферма в с. Бяла река.
През 2024 г. Иванов решава, че е време да направи фондация, за да може дейността да е организирана и правно регулирана. Така се появява "Заедно за доброто". Освен помощни средства за възрастни хора, той приема и раздава такива и за деца с двигателни проблеми. Дарява инвалидни колички и на болницата в Първомай.
Димитър казва, че няма точна статистика за това на колко хора са помогнали. "Малко сме изпуснали края на точния брой хора, но към момента са не по-малко от 600 човека, на които сме помогнали. На някои от тях и по няколко пъти с различни помощни средства, така че можете да се представите за какъв обем трябва да става въпрос."
Иванов има помощници в различни градове - София, Варна и Пловдив, които отиват на адрес и взимат помощните средства от хората, които искат да ги дарят, ако те не могат да ги пратят по куриер.
А за да финансира дейността на фондацията, периодично се организират благотворителни кампании.
В бъдеще младият фермер иска да разшири дейността на фондацията и с различни кампании за почистване и за извозване на отпадъци. С негови работници вече са събирали оставените стари гуми на пътя и според него това може да се направи за цялата страна.
За фермата и кравите
Димитър Иванов е потомствен животновъд. Неговите баба и дядо са отглеждали крави и преди 1989 г. След промените семейството решава да вземе част от терените на местното ТКЗС, където да отглежда животните, а през 2001 г. основава и фирмата "Нов век - 2001".
В момента във фермата се отглеждат 150 млечни животни. "Замисляли сме се да добавим и месодайни, но това е отделен бизнес. Просто като време сме разпънати и ако решим да го правим, то трябва да бъде за сметка на млечното," споделя Иванов.
Освен животни "Нов век - 2001" отглеждат и фуражни култури - царевица, пшеница, люцерна, слънчоглед и тревни смески за изхранване на животните.
Част от млякото се преработва в сирене, кашкавал и масло, които след това се продават в магазини в София и Пловдив.
Иванов разказва, че трудностите в млекопроизводството не са подминали и тяхното стопанство. "Трябва да ви кажа, че от няколко месеца работим на загуба. И не знам до кога можем да издържим."
Проблемите им са общи за останалата част от сектора - разрушена напоителна инфраструтура, ниски изкупни цени, трудно коопериране, повече субсидии за големите земеделци, отколкото за малките.
"Едно е аз да отида да преговарям с преработвател и да му кажа, че имам един тон мляко и той да ми даде цена за този един тон мляко. Друго е да сме десетима фермера и да имаме 10 тона мляко. Ние сме вече фактор и може да изискваме по-висока цена", казва младият животновъд по повод наболялата тема с кооперирането в целия земеделски сектор.
А трудностите според него могат да откажат и малкото млади хора, които са решили да се занимават с това.
"На запад семейните малки ферми са много по-запазени и хората имат стимул да останат в този сектор, защото е напълно достатъчно да имаш малко животни. Скоро говорих с колеги от Австрия. С 20 крави и с 200 декара земя те си хранят семействата - и по-възрастното поколение, и по-младото. А тук, в България, за същия резултат трябва да имаш няколкостотин животни и няколко хиляди декари земя".
И въпреки трудностите историята на Димитър Иванов показва, че устойчивото земеделие не се измерва само с произведеното мляко или с броя на животните във фермата, а и с грижата за хората, с готовността да помогнеш там, където системата не достига, и с желанието да останеш и да работиш за общността си въпреки трудностите. Докато все повече млади хора търсят реализация далеч от селата и от България, той избира обратния път - да се върне, да развива семейното стопанство и да създава полза далеч отвъд неговите граници.