Мярката идва на фона на масовото отсъствие на работници и нарастващите разходи за компаниите

&ldquo;Икеа&quot; във Великобритания намали обезщетението за болест за неваксиниран персонал, който трябва да се самоизолира поради контакт със заразен от Covid-19 и в някои случаи на работници, които имат положителна проба, съобщава BBC.

Неваксинираните работници в компанията, които нямат смекчаващи вината обстоятелства и имат положителна проба за вируса или са били контактни със заразен, поради което са се самоизолирали, вече ще получават само 93.35 паунда на седмица, което е минимумът за обезщетение за болест по закон. В Англия хората, които са ваксинирани с поне две дози, не трябва да се самоизолират, ако са били в близък контакт с някой, заразен с Covid-19. Пълни обезщетения за болест ще продължат да се изплащат на служителите, които са преминали пълният ваксинационен цикъл и на тези, които не са ваксинирани поради изключения като бременност или други медицински причини.

Гигантът в търговията с мебели призна, че това е &quot;емоционална тема&quot;, но каза, че политиката му трябва да се развива с променящите се обстоятелства.&nbsp;

От тази седмица и компанията доставчик на минерална вода на Острова Wessex Water ще въведе намалено обезщетение за болест за неваксинираните й служители. В същото време в САЩ няколко големи компании започнаха да налагат наказания за работниците, които не са ваксинирани. Миналия петък Citigroup <a href="https://www.karieri.bg/news/39178_citigroup-shche-uvolnyava-nevaksinirani-sluzhiteli-prez">обяви</a>, че ще освободи в неплатен отпуск и ще уволни до края на януари служителите, които не са се ваксинирали срещу Covid-19 до 14 януари.

Мярката на &ldquo;Икеа&rdquo; идва на фона на масовото отсъствие на служители и нарастващите разходи.&nbsp;

Правителствените насоки във Великобритания за изолация на хора с положителен тест за коронавирус, но с поставена ваксина, бяха облекчени през декември - периодът на карантина беше намален от 10 на 7 дни. Въпреки това, няма промяна в насоките за неваксинирани хора, които влизат в контакт с положителни случаи и които трябва да се самоизолират за 10 пълни дни след датата на излагане на вируса.

Средните заплати в &ldquo;Икеа&rdquo;, според информация на Daily Mail, са около 400-450 паунда на седмица, в зависимост от местоположението. На Острова за компанията работят над 10 хил. души. В много компании обаче персоналът получава по-висока заплати заради нарасналия брой болнични, като в същото време недостигът на работна ръка, заради масовите отсъствия, до които омикрон въведе, се явява като нова пречка пред работодателите

“Икеа” във Великобритания намали обезщетението за болест за неваксинирани, които са в карантина

Американската банка обяви плана си за налагане на нови правила за ваксинация през октомври и сега става първата голяма институция на Уолстрийт, която въвежда задължителна ваксинация

Служителите на Citigroup в САЩ, които не са се ваксинирали срещу Covid-19 до 14 януари, ще бъдат освободени в неплатен отпуск и уволнени в края на месеца, освен ако не докажат, че по изключение не трябва да бъдат ваксинирани, съобщава CNN, като се позовава на източник, запознат с въпроса.

Американската банка обяви плана си за налагане на нови правила за ваксинация през октомври и сега става първата голяма институция на Уолстрийт, която въвежда задължителна ваксинация. Ходът й идва в ситуация, в която финансовата индустрия се бори с това как безопасно да върне работниците в офисите и да се върне към обичайната си работна среда, когато силно заразният вариант омикрон се разпространява като &ldquo;горски пожар&rdquo;.

Други големи банки на Уолстрийт, включително Goldman Sachs, Morgan Stanley и JPMorgan Chase, казаха на някои неваксинирани служители да работят от вкъщи, но нито една от тях не обявила мерки като уволнение.

Докато Citigroup е първата банка на Уолстрийт, която налага задължителна ваксинация, шепа други големи американски компании въведоха правилото &bdquo;нямаш ваксина, нямаш работа&ldquo;, <a href="https://www.karieri.bg/news/38862_google-i-facebook-ne-si-vaksiniran-ne-vlizash-v-ofisa">включително Google</a> и United Airlines, с различна степен на строгост.

Досега повече от 90% от служителите на Citigroup са се ваксинирали числото нараства бързо, каза източникът и добавя, че крайният срок за ваксинация ще бъде различен за служителите, работещи в клоновете на банката.

Когато обяви политиката си, Citigroup каза също, че ще прецени изключенията по религиозни или медицински причини или всякакви други условия, съобразявайки се с щатското или местно законодателство за всеки отделен случай.

Тогава банката заяви, че се съобразява с политиката на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, която изисква всички работници, които работят на държавни договори, да са напълно ваксинирани, тъй като правителството е &bdquo;голям и важен&ldquo; клиент. Байдън направи ваксините задължителни за всички федерални служители, както и за всички фирми с повече от 100 служители. Правилото засяга около 100 млн. работници. В много щати обаче решенията се обжалват в съда и са блокирани.

Зелен сертификат в бизнеса: Ефектът в Европа

Задължителната ваксинация се превърна в тема, разделяща обществата не само в САЩ, а и в някои европейски държави, <a href="https://www.karieri.bg/news/39160_zelen-sertifikat-v-biznesa-misiyata-ne-vzmozhna">включително и България</a>. Италия, държава с над 75% ваксинирани, стана първата в Европа, която от 15 октомври изисква зелен сертификат от всички работещи, включително самоосигуряващите се лица, за да имат достъп до работното си място. В случай че служител работи без зелен сертификат, го грози съкращаване, неизплащане на възнаграждението или глоба до 1500 евро. Решението доведе до мащабни протести в много градове и изостряне на напрежението между демонстранти и власти.

В други държави, извън публичните работни места, задължителен зелен сертификат има само частично. Във Франция например подобно изискване има от септември за здравните работници, след като президентът Еманюел Макрон въведе задължителна ваксинация за тях. Впоследствие хиляди, които отказаха да се имунизират, бяха съкратени без обезщетения. Страната също се сблъска с общественото недоволство, протести и опасения, че здравната й система няма да издържи на натиска на вируса с намален медицински персонал.

В Гърция неваксинираните служители в държавния и частния сектор трябва задължително да се тестват за ковид веднъж или два пъти седмично за своя сметка. Правилото влезе в сила на 13 септември.

Citigroup ще уволнява неваксинирани служители през януари

Компанията за спортни стоки Nike затвори корпоративния си офис за една седмица, за да помогне на служителите си да се отпуснат и презаредят батериите. Ръководството на спортния гигант е оценило негативното въздействие на пандемията както върху физическото, така и върху психическото здраве на работещите и затова е прибягнало към тази мярка. HR-ите на компанията споделят пред Forbes, че коронавирусната криза е накарала хората да се чувстват все по-тревожни, да изпитват по-голям стрес, несигурност, страх, а освен това изолацията е нанесла поражения върху психическото здраве на много от служителите.

И докато преди години не беше добре прието да говориш за чувствата си и затова, че си преминал през депресия или &bdquo;прегаряне&ldquo;, сега компаниите гледат различно на това. Експертите са категорични, че бизнесът трябва да се грижи за благосъстоянието на своите хора. Проблемът е там, че корпорациите осъзнаха този факт, когато на вратата почука пандемията, но все пак по-добре късно, отколкото никога.

Седмица на здравето в Nike&nbsp;

В публикация в LinkedIn Мат Марацо, старши мениджър в Nike, написа и обяснението по повод нетрадиционното решение: &bdquo;Служителите на Nike предстои да затворят своите лаптопи за по-дълго време. Става дума за една по-специална мярка&ldquo;. След това той добавя: &bdquo;Всъщност цялата централа на компанията ще се &bdquo;изключи&ldquo; за една седмица, защото ще излезе в почивка. Всички наши лидери изпращат ясно послание: отделете време да се отпуснете и да бъдете с любимите си хора. Не работете!&quot;.

По думите на Марацо компанията разбира всички трудности, пред които е изправен целият персонал, както и че има нужда от налагането на компенсационни мерки заради ежедневните предизвикателства на работата по време на пандемия. &bdquo;След една година (или две), различна от всяка друга, отделянето на време за почивка и възстановяване е от ключово значение за доброто представяне и поддържането на разума в хората ни. Изминалата година беше тежка - всички сме хора! Надявам се, че съпричастността и подкрепата, които продължаваме да проявяваме към нашите екипи, ще окажат положително въздействие върху културата на работа занапред.&rdquo;

Старши мениджърът в компанията уточни, че не става дума просто за седмица почивка, а по-скоро време за психичното здраве, отправяйки апел към всички други лидери на бизнеси: &bdquo;Подкрепете хората си. Това ще е във ваш плюс&ldquo;.&nbsp;

Отзивите след решението не закъсняха

Лиз Типет, доцент в Юридическия факултет на Университета в Орегон, приветства смелия ход и сподели пред Forbes, че подобни кампании за хората ще повишат доверието към компаниите: &bdquo;Харесва ми, че компаниите обръщат повече внимание на психичното здраве. Тази почивка може да спести много главоболия на служителите. Мисля, че е важно да се признае ролята, която психичното здраве играе за работещите и тяхното благосъстояние&ldquo;.

Една от положителните последици от пандемията е, че научихме, че не е нужно да продължаваме бизнеса както обикновено и да правим неща, само защото &bdquo;винаги сме ги правили по този начин&ldquo;. Почти двугодишният масов експеримент за работа от разстояние отвори гигантска дупка в архаичните аргументи на компаниите, принуждаващи служителите им да пътуват с часове и да прекарват дълги дни в работа в кабинки под тежко трептящо флуоресцентно осветление в скучни офис сгради.

Промяната трябва да се случи сега

Според проучване на Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ), &quot;продължителните работни часове са предизвикали до 745 000 смъртни случая от инсулт и сърдечни болести през 2016 г., което е увеличение от 29% от 2000 г. насам. Значителният брой инсулти и сърдечни заболявания са резултат от работа, продължаваща &quot;поне 55 часа седмично&quot;.

В светлината на това проучване компаниите трябва да започнат да предлагат повече свободно време. Това би създало по-мотивирана и ценена работна сила. Все повече фирми възприемат тази идея. Те дават на работещите допълнителна седмица почивка и други варианти по тази линия. Някои корпорации карат всички да си тръгват по едно и също време, за да намалят процента на допълнителното време в офиса. &nbsp;

Започваме да виждаме и други инициативи, благоприятстващи работниците. Опциите за отдалечена работа от дома, внедряване на хибриден модел, който включва комбинация от графици в офиса и вкъщи, по-гъвкави часове и четиридневни работни седмици вече са отворени за дискусии и внедряване.

Другите гиганти също последваха примера

LinkedIn също реши да предостави на своите служители допълнителна платена почивна седмица през април. Теуила Хансън, главен мениджър в компанията, споделя за решението: &bdquo;Искахме да сме сигурни, че можем да им дадем нещо наистина ценно и това, което смятаме за най-ценно в момента, е време със семейството и близките&ldquo;. Според Хансън тежката пандемия се е отразила изключително лошо върху работещите, като не бива да се пренебрегва и външният стрес.

След добрите примери са Intel, Microsoft, Bumble, Hootsuite, Mozilla, Marriott International и други компании, които също решиха да предложат подобни видове програми на своите служители.

Ръководството на Nike е взело наистина интелигентно бизнес решение. Компаниите, които показват своята признателност и благодарност към служителите, ще се възползват от този съвет. Те ще имат силно мотивирана и щастлива работна сила. Обновеният, благодарен и енергичен екип значително ще подобри резултатите в компанията. 
&nbsp;

Nike дава седмица антистрес отпуск на служителите си

Потребителите на кредитна карта в България са похарчили с 64% повече пари онлайн по време на пандемията

&nbsp;

<ul>
	<li>Бизнесът трябва да се подготви за &bdquo;голямото отваряне&ldquo; и възстановяване на икономиките, което е факт заради постепенната ваксинация</li>
	<li>Завръщането на служителите в офиса ще доведе до това, че работещите в бъдеще ще търсят все по-гъвкави работни условия и по-атрактивни работни пространства</li>
	<li>Случилото се през последната година и половина е стъпка към еволюцията на бизнес културата и обществото, помагаща за изграждането на положителни промени и растеж</li>
</ul>

Източник: World Economic Forum 
 
След като преди година и половина бизнесът по целия свят видя, че няма как да бъде подготвен за всяко едно предизвикателство, сега мениджърите и ръководствата са научили своите уроци &ndash; а именно винаги трябва да имат едно наум. Въпросът е дали ще си вземат поука от тях. Именно заради това всички компании трябва да преосмислят оперативните си модели за работа и стратегии за развитие, но не само. Икономическото възстановяване трябва да бъде ръководено от цифровите технологии. 
 
Но какво научихме всъщност от тази пандемия? Огнищата от коронавирус, сътресенията в икономическата активност и слабото доверие на потребителите засилиха необходимостта от максимална корпоративна гъвкавост. Ще оцелеят онези организации, които могат да се адаптират към динамичния и променящ се свят. Тъй като коронавирусът все още не си е отишъл напълно, бизнесът в световен мащаб е изправен пред редица нови предизвикателства и въпроси. 
 
Компаниите сега трябва да се подготвят и да подпомогнат &bdquo;голямото отваряне&ldquo; на възстановяващите се икономики. Това включва рестартиране на офисния живот по безопасен и ефективен начин, който отчита културните промени, предефинирали начина, по който хората искат да работят. Но бизнесът също трябва да преосмисли своите политики за подпомагане на управлението на кризи в здравеопазването, медицинското оборудване и логистиката за страни, които все още са във клопката на COVID-19. 
 
Глобална работа отвсякъде 
 
Няма защо да се лъжем, начинът, по който живеем и работим, се промени драстично. И то за толкова малък период от време &ndash; кой би очаквал? А една от софтуерните компании Salesforce вече напълно е преосмислила своята политика и отношение към клиенти и работещи. Организацията се движи по ясно изградена стратегия за по-устойчиво развитие, което е насочено повече към по-голяма свързаност по оста служител-служител-мениджър. Целта е да се създаде работно пространство за работещите, които да са по-свързани, здрави, иновативни и продуктивни. 
 
Въпреки че голяма част от служителите по време на най-големия бум на коронавируса работеха от вкъщи, имаше и такива, които трябваше да стоят в офиса. Те са от критично значение за бизнеса, защото няма как да липсва човек, който да поддържа централния клон, за да може всички други да работят спокойно от домовете си. Именно от този опит Salesforce се опитва да извади уроци, за да направи завръщането на служителите в офис средата безопасно. 
&bdquo;Докато компаниите преосмислят как изглеждат гъвкавите екипи и какви ще бъдат успешните начини на работа, бъдещият опит на служителите вероятно ще става по-овластяващ чрез по-гъвкави работни условия и по-завладяващ с преосмислените работни пространства&ldquo;, категоричен е президентът на Salesforce Гавин Патерсън. 
 
Опитът от вече отворени офиси 
 
Експертите са на мнение, че откакто се &bdquo;отвориха&ldquo; икономиките, темпът на развитие е много по-бърз, отколкото мнозина бяха предвиждали. Пример затова е Австралия. Според Международния валутен фонд страната е надминала всякакви очаквания през последната година. Проблем се явяват обаче новите рестрикции, които отново ще върнат икономиката в началната ѝ фаза на развитие. 
 
Именно Salesforce наблюдава внимателно какво се случва в техния офис в Сидни, където пред август 2020 г. стотици служители са се върнали на работните си места. Те са споделили, че по-голямата гъвкавост е довела до по-висока производителност и баланс между работния и личния живот. Офисът пък се е превърнал в по-голямо място за човешка връзка и център за сътрудничество. Именно заради това компанията е решила да преобрази пространството, като 64% са отделени за свободни пространства, конферентни зали и такива за почивка, докато едва 36% са оставени за бюра. 
 
Без връщане назад 
 
Опитът на компанията в Австралия сочи, че стотиците служители, работещи от вкъщи, няма да се върнат в офисите си със същата редовност като преди година и половина. Въпреки това голяма част от хората вече търсят живата връзка, жадни са за диалога и иновациите, произтичащи от физическия контакт. 
 
Превъзпитаване на служителите за офисния живот 
 
Ролята на мениджърите и лидерите в момента е ключова. Те ще трябва да убедят своите екипи, че офисите и другите физически работни места са не просто безопасни, но и стимулиращи работния процес среди. Те ще трябва да превъзпитат служителите за новия офисен живот, демонстрирайки, че работните пространства са преработени безопасно и съгласно всички научени уроци. 
Бюрата &ndash; превърнати в споделени пространства, където служителите могат да се &bdquo;свържат&ldquo; отново със своите колеги, дръжки и сензори без докосване, плексиглас между работните станции, измерване на температурата и по-чести медицински прегледи, пречистватели на въздуха. Това са неща, които ще се превърнат в нещо обичайно. 
В крайна сметка компаниите, които ще излязат по-силни от пандемията, са тези, които могат да възприемат всяка една промяната. 
 
Промяната е тук и вече е факт 
 
И промяната носи по-широки ползи отвъд удовлетворението и производителността на служителите. Компаниите, които приемат гъвкава работа и премахнат бариерата за местоположение, могат да преосмислят своите стратегии за набиране на персонал - разширяване на търсенията извън градовете и поглед към таланти от нови, разнообразни общности и географии. 
Тук не става въпрос само за бъдещето на работата. Тук става въпрос за следващата еволюция на бизнес културата и на обществото - бизнесът помага да се изгради устойчива платформа за положителни промени и растеж. 
 
Променящата се роля на бизнеса 
 
Уроците на COVID-19 могат да се видят с просто око, а за мениджърите и опитните лидери това трябва да е ясен знак, че е време за промяна в положителна насока. Във всеки край на този спектър цифровите технологии играят жизненоважна роля в управлението на множество предизвикателства, които варират от нови гъвкави работни практики до нови начини за спасяване на животи. 
Ако бизнесът може да се поучи от тази криза, помагайки за прилагането на цифровизацията и оперативната гъвкавост за смекчаване на бъдещи заплахи, тогава сеизмичните шокове от началото на 2020 г. могат да осигурят по-добро дългосрочно и светло бъдеще за всички нас.

Обратно в офисите: Какви са научените уроци и ще си вземат ли поука компаниите

Пандемията, физическата изолация и несигурната икономика са допринесли за намаляване на психичното благосъстояние на хиляди работещи. Това се вижда от проучване на Adecco Group &quot;Бъдещето на работата след COVID: Преодоляване на разделенията за споделен просперитет&quot;, според което 28% от служителите смятат, че психичното им здраве се е влошило по време на пандемията. Мениджърите обаче има какво да направят, за да подкрепят работниците си, смятат специалистите на HR компанията.

По-голямата част от анкетираните лидерите в компаниите заявяват, че се чувстват неподготвени да водят разговори около психичното благосъстояние на служителите си. Над половината (54%) от тях споделят, че е трудно да предоставят ефективни съвети на хората си относно психическото им благополучие по време на пандемията. Едновременно с това половината от мениджърите признават, че е трудно да преценят как се чувстват служителите им.&nbsp;

От друга страна проучването показва, че 28% от служителите заявяват, че психичното им здраве се е влошило по време на пандемията. Липсата на ефективни инструменти в мениджърските екипи за решаване на този проблем допълнително се засилва от очакванията на служителите, 80% от които са мнение, че техният работодател е отговорен за осигуряването на по-добър работен свят.

Според специалистите на Adecco компаниите трябва да подобрят корпоративните си програми за благосъстояние. Ако досега те са инвестирали основно в удобства като фитнес зали и маси за пинг-понг, сега трябва да помислят за нов холистичен модел. Такъв подход включва 4 елемента - психическото и физическото благосъстояние, социалния аспект (способността на служителите да се свързват, да се ангажират с другите, да се приобщават), както и общите ценности и принципи на компанията, които служат като мотивация на служителите. &nbsp;

От Adecco дават пример с компания, която е изправена пред липса на ангажираност сред служителите, в основата на която стои нуждата от по-добра подкрепа. За да постигне това, компанията може да внедри различни решения. Това включва организиране на дни, посветени на развитието на определени умения в служителите, въвеждане на нови комуникационни канали за споделяне на новини и социални покани или нова структурирана програма за насърчаване, свързана с менторство или психическо благосъстояние. Като решение специалистите предлагат също определянето на нови роли в екипа на компанията, които да се фокусират върху ангажираността и благополучието на служителите, както и въвеждането на нови технологии и платформи, които да помогнат за увеличаването на благосъстояние на екипа.

Новият холистичен подход към корпоративното благосъстояние може да бъде много ефективен за привличане, ангажиране и задържане на най-добрите таланти и подобряване на цялостното им представяне, смятат от Adecco. В основата на успешните компании в света след ковид ще стои именно осигуряването на възможности на служителите да поддържат по-добър баланс между личния живот и успешната кариера. 
&nbsp;

Adecco: 28% от служителите отчитат влошено психично здраве заради пандемията

Един на всеки четири служители смята да напусне настоящата си работата, след като кризата от Covid-19 отмине. Това показват последните данни от проучване на Ipsos, проведено сред 1003 пълнолетни работещи американци в периода 12-16 ноември 2020 г. Броят на отговорилите от <a href="https://www.karieri.bg/news/38437_pokoleniyata-x-y-z-a-posle">поколението на &ldquo;Mилениълите&rdquo;</a> и хората с деца е още по-голям - 36% от работещите на възраст 18-34 г. и 34% от тези, които работят от вкъщи и имат деца. Повечето посочват като причина т.нар. бърнаут (от анг. burnout - прегаряне), причинен от големия обем работа, липсата на комуникация, обратна връзка и подкрепа.

Друго скорошно проучване на Harvard Business Review сред 1500 работници в 46 страни установи, че 85% от тях смятат, че благосъстоянието им е намаляло, а 55% - че не са успели да балансират работата с домашния си живот. Цели 89% споделят, че умението им за управление на баланса между личен и професионален живот се е влошило.

Служителите са все по-нелоялни

Брайън Кроп от консултантската фирма Gartner представя наблюденията си пред сп. Economist, че служителите стават по-малко лоялни с напредването на пандемията. Той твърди, че работниците прекарват повече време в търсене на работа онлайн и актуализиране на своите LinkedIn профили. Много служители не са напуснали само защото в момента малко фирми наемат. Но когато икономиката се задвижи отново, възможно е много хора да се забързат към изхода.

Сред основните проблеми, които срещат работещите от вкъщи, е непригоденото за работа пространство. Проучване сред италиански работници установи, че 50% от тях съобщават за повишена болка във врата, а 38% - в кръста, докато работят извън офиса.

<img alt="" src="http://karieriprodapi.karieri.bg/uploads/news/38526/213b214679e9d22c9fc9416b829d3509.jpeg" style="width: 400px; height: 400px;" />

Какво предстои

В скорошен анализ Кроп представя девет тенденции на работното място, които непременно ще се наблюдават през 2021 г.:

1. Работодателите ще превключат от управление на служителското преживяване, към управление на житейските ситуации на служителите. 
 
2. Повече компании ще заемат позиции по обществени и политически проблеми. 
 
3. Разликата в заплащането между полове ще продължи да се увеличава (директори &ldquo;Човешки ресурси&rdquo; съобщават, че завръщането в офисите по хибриден модел на работа е предпочитан повече от мъже, отколкото от жени). 
 
4. Нови регулации ще ограничат наблюдението на служителите (по време на пандемията повече от една от четири компании за първи път е закупила нова технология за пасивно проследяване и наблюдение на своите служители. Много от същите компании обаче не са определили как да балансират поверителността на служителите с технологията). 
 
5. Гъвкавостта ще започне да се отнася за времето, в което служителят работи, не само за мястото (отдалечената работа се превърна в нещо нормално през 2020 г., очаква се следващата вълна да определи кога ще работят служителите). 
 
6. Водещи компании ще правят покупки на едро на ваксините срещу COVID-19 за служителите си. Същите ще бъдат съдени, ако изискват от кандидати за работа да са ваксинирани, за да бъдат назначени. 
 
7. Подкрепата за психическото здраве ще се повишава. 
 
8. Работодателите ще назначават таланти, за да запълват липсващите нужни знания и умения сред настоящите екипи. 
 
9. Държавите ще се фокусират върху механизми за привличане на таланти, вместо да се опитват да принуждават компаниите да сменят локациите си.

&nbsp;

Ipsos: Една четвърт от служителите в САЩ смятат да напуснат, след като кризата от Covid-19 отмине

Повечето компании в България са запазили придобивките на работниците си в кризата, а заплати са намалили под една пета от тях. Служителите като цяло одобряват мерките, които работодателите им са предприели покрай Covid, като две трети от тях биха препоръчали компанията си. Това показват резултатите от проучване на &quot;ManpowerGroup България&quot;, направено сред представителна извадка от 217 служители на различни йерархични нива в компании от 13 индустрии в цялата страна. Анкетата е проведена в рамките на месец от края на декември 2020 г.

Заплати и придобивки

Около две трети от компаниите в страната не са намалили разходите си за човешки ресурси, показва проучването. Повече от половината анкетирани (51%) посочват, че при тях не е имало отмяна на съществуващи придобивки, а такава се отчита от около една трета от служителите (30%). Това обаче не винаги означава реално лишаване от придобивки. &quot;Част от отменените допълнителни стимули се дължат и на дългия период на работа от вкъщи за много от нас, което промени необходимостта да се осигуряват билети за градски транспорт, ваучери за гориво, кетъринг в офиса и подобни&quot;, казва Герасим Найденов, старши консултант &quot;Пазарни проучвания&quot; в ManpowerGroup България, цитиран в прессъобщение.

Значително по-малък е броят на компаниите, които са предприели следващата стъпка за намаляване на разходите - понижение на заплатите. До такава мярка са прибегнали под една пета (19%) от работодателите, докато при 61% понижение не е имало. Нещо повече, от ManpowerGroup България отчитат, че намалението на възнагражденията се отнася за най-засегнатите от кризата сектори като туризъм и ресторантьорство, търговия и производство, докато за длъжностите и индустриите, където продължава да има недостиг на работна ръка (например ИТ), възнагражденията не са спрели да растат и по време на пандемията, макар и по-бавно. Пускането на персонала в неплатен отпуск като начин за намаляване на разходите пък е използвано от едва 17% от компаниите.

Трудов пазар

Една трета от компаниите (33%) обаче са съкратили персонал заради кризата покрай Covid и намаляването на работата. Донякъде положителна новина е, че според ManpowerGroup голяма част от работодателите, на които им се е наложило или все още им се налага да освобождават работници, подхождат внимателно и често се обръщат към компаниите за човешки ресурси, за да намерят подходящо ново работно място на съкратените, понякога в друга индустрия.

В същото време близо 39% от анкетираните казват, че работодателите им имат нужда от допълнителна работна ръка поради увеличение в обема на работата по време на кризата. Това обаче е валидно за определени сектори - 32% от далите такъв отговор са заети в сферата на ИТ, 18% - в здравеопазване и фармация, а 17% - в транспорт и логистика.

Адекватни мерки

Близо половината (49%) от анкетираните одобряват мерките, които работодателите им са предприели в кризисната ситуация в подкрепа на служителите, а недоволни са едва 20% (около една трета не могат да преценят). Най-голямо удовлетворение има от осигуряването на защитни средства като маски, ръкавици и дезинфектанти (79%), а възможността за работа от вкъщи и въвеждането на гъвкаво работно време се одобрява съответно от 75% и 69% от респондентите. Половината от анкетираните са доволни от програмите за професионално развитие като консултаиции и обучения, които работодателите са осигурили покрай пандемията. Най-малко значение за служителите пък имат програмите за финансова подкрепа (като поемане на сметки, медицински прегледи, пенсионни фондове), както и предоставянето на помощ под формата на основни храни - практики, които не всеки бизнес използва, отчитат от ManpowerGroup.

Преобладаващата част от служтелите (68%) са доволни от организацията на работа по време на Covid кризата, а неудовлетворение изразяват 14%. Ето защо две трети (66%) от анкетираните споделят, че биха препоръчали своя работодател като желана компания за работа дори в условията на криза. &quot;Това е ясен знак, че бизнесът е предприел адекватни мерки за своите таланти по време на най-трудните моменти. Недостигът на кадри и бързо променящите се бизнес нужди накараха много работодатели да разработят гъвкави стратегии за изграждане и позициониране на своя имидж като предпочитано място за работа и все по-често да прилагат нетрадиционни решения за организация на работния процес, като отчитат индивидуалните нужди и специфики на всеки един служител&quot;, коментира в прессъобщението Мария Стоева, мениджър &quot;Бизнес развитие&quot; в &quot;ManpowerGroup България&quot;.

ManpowerGroup: Повечето компании са запазили заплатите и придобивките в кризата

Лични убеждения се променят трудно, но проучвания проведени в САЩ показват, че не е невъзможно

Връщането на служителите в офиса, или поне на част от тях, е добър начин за поддържане на ангажираността в екипите и на организационната култура в реална среда. Немалко работодатели обаче тепърва ще имат притеснения относно служителите, които не са си поставили ваксина срещу Covid-19 и нямат намерение да се имунизират. Ако по-малко от 80% от служителите са ваксинирани, рискът от нови заразени на работното място остава, а това би довело да забавяне на дейността, нова вълна от предписани болнични листове и допълнително притеснение сред останалите в екипа.

Онлайн доставчикът на разплащателни средства Blackhawk Network прави проучване сред 1105 служители, което показва, че една трета от анкетираните биха се ваксинирали в замяна на&hellip; сумата от 100 долара.

Парите изглежда са най-добрият стимул. Повече от две трети от запитаните заявяват, че ще приемат паричен стимул, вариращ от едва 10 до 1000 или повече долара, а една трета от всички респонденти ще завършат процеса на ваксинация за стимул от 100 долара или по-малко. Останалата част от анкетираните казват, че парите няма да повлияят на желанието им за ваксинация.

<img alt="" src="http://karieriprodapi.karieri.bg/uploads/news/38490/28a837e64abfe50fc5fb01d85c324ee2.jpeg" style="width: 500px; height: 333px;" />

Пари под всякаква форма

Верига магазините Dollar General например плаща допълнителни 4 часа работно време на служителите, които се съгласят да се ваксинират. Chobani e eдин от големите производители на йогурт в Америка. Компанията предлага финансови стимули за служителите, които са склонни да се ваксинират, под формата на платено работно време. Chobani има над 2200 работници, за които обявява, че ще покрие до шест работни часа - по три часа за всяка от двете дози ваксини.

Друго неотдавнашно проучване сред 211 бизнес лидери, направено от компанията за проучване на корпоративната продуктивност и управлението на човешките ресурси &nbsp; 
The Institute for Corporate Productivity (i4cp) установява, че 68% от американските организации планират да насърчават служителите да получават COVID-19 ваксина, след като станат широко достъпни за обществеността, докато други 19% казват, че все още обсъждат плановете си по това отношение.

<img alt="" src="http://karieriprodapi.karieri.bg/uploads/news/38490/eb12e4ed4978d01dd0bc2c58e0074159.jpeg" style="width: 500px; height: 353px;" />

Роб Уилсън е президент на американската компания, оперираща в областта на трудовата заетост Employco USA. Пред специализирания сайт за човешки ресурси Human Resource Executive той коментира, че работодателите отдавна стимулират служителите си със различни стимули като допълнително заплащане или дни отпуск, което не е нещо необичайно.

<blockquote>
Както компаниите могат да предлагат парични стимули на работници, които искат да спрат да пушат или да започнат да спортуват, така могат и да предлагат награда на служителите, които се ваксинират срещу&nbsp; COVID-19, допълва Уилсън.
</blockquote>

Бъдете за пример

Бившите американски президенти Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама обявиха публично, че ще се ваксинират срещу Covid-19. Това е добър пример за силата на гласа на управляващите.

Джей Старкман е главен изпълнителен директор на Engage PEO, компания за аутсорсинг и консултантски услуги в областта на човешките ресурси. Пред Inc.com той казва, че планира да се ваксинира и да сподели видео от процедурата със своите служители. &quot;Трябва да направим всичко, което можем като лидери, за да насърчим хората да се ваксинират.&quot;, казва той.

Според Дениз Русо, професор по организационно поведение и публична политика в университета Carnegie Mellon, театърът е съществена част от добрия мениджмънт. Споделя, че неслучайно този вид изкуство се преподава в бизнес училищата. Тя смята, че не е наложително да се разпространи видео показващо ваксинирането, но добро начало би било да се планира как да се разпространи информацията, че лидерите на организациите са получили своята доза. По този начин ще се помогне да се намали тревожността сред служителите и да се увеличи доверието към ваксините и мотивацията за поставянето им.

Сблъсъкът с личните нагласи ще труден

Експерти коментират, че работодателите, по-конкретно HR специалистите, играят важна роля за успеха на ваксините. Но убеждаването на служителите може и да не е толкова лесна задача, тъй като позицията на антиваксърите и фалшивите новини в интернет са голяма бариера пред пред нагласите на служителите. Джъстин Холанд, основател и изпълнителен директор на HealthJoy, компания за обезщетения, която работи с работодатели, коментира, че HR-ите и работодателите трябва да дават на служители си постоянно достоверна и проверена информация за естеството на ваксините срещу Covid-19.

Джейми Клейн, който е основател и изпълнителен директор на консултантска фирма Inspire Human Resources, коментира, че друг начин за промяна на нагласите на служителите е да се даде повече гласност на медицинските специалисти, които да обяснят на служителите какви са ползите и рисковете от ваксината.

<blockquote>
Това е може би първият път, в който на HR-ите им се налага да вземат решения, които касаят здравето и благополучието на екипите в организациите&hellip; Компаниите трябва да решат от коя страна на историята искат да бъдат, коментира Клейн.
</blockquote>

Въпреки че някои компании имат планове за имунизация на служителите, много от работодателите все още са несигурни в тях и следят ежедневно дистрибуцията и ефектите от ваксинирането в Европа и света. Междувременно много специалисти по човешки ресурси са заети с други належащи задачи като ефективно интегриране на нови служители онлайн, създаване на нови пакети с предимства за служителите и др. И все пак, моментът, в който ваксините станат достъпни за всички, компаниите могат да бъдат в готовност и да имат предвид, че паричните обезщетения под всякаква форма биха стимулирали служители да се ваксинират доброволно.

Как да стимулираме служителите да се ваксинират срещу Covid-19

Пандемията от коронавирус промени коренно възгледите и вярванията ни за света като цяло. Разбира се, цялата ситуация се отрази и върху почти всички индустрии. Милиони хора по целия свят загубиха своята работа, редица фирми и организации прекратиха дейността си, говори се и за предстояща финансова криза.&nbsp;

Но наред с десетките отрицателни новини е нужно да се запитаме: може ли COVID-19 всъщност да донесе и някои положителни резултати в света на бизнеса, а и не само?

# Период на промяна

Може да звучи нелепо за някои от вас, но по-добре продължете да четете, защото колкото повече се замислям, толкова повече започвам да вярвам, че може да е истина. Историята не веднъж ни показва, че спешната необходимост за решение на даден проблем ражда невероятни идеи.&nbsp;А ако забележим за какво време по-голямата част от компаниите се адаптираха към новата реалност и начин на живот, ще бъдем повече от възхитени.

Не може да се отрече, че предстоят тежки времена, но видяхме какво наистина може да бъде постигнато, когато разсейването и хаотичността бъдат премахнати за сметка на концентрацията и приоритетните трансформации.&nbsp;Тази пандемия предизвика преломен момент за мнозина и прокара промени, които може би нямаше да се осъществят с години напред.

Промяната, която по-рано смятахме, че ще отнеме минимум 2-3 години, бе постигната само за една седмица.&nbsp;Вземете например училищата и университетите &ndash; преди коронавируса онлайн обучението се възприемаше като нещо, което ще отнеме години.&nbsp;И все пак поради необходимост само за броени седмици стотици учебни заведения по целия свят направиха всички свои курсове достъпни онлайн.

Крайното решение може да не е идеално и хората винаги ще трябва да направят повече, за да надградят и да отстранят всички проблеми, но поне те правят нещо в положителна посока.&nbsp;

Бизнесът призна, че промяната е необходима, реагира бързо и най-вече &ndash; даде работещи решения на крайния си клиент. Решения, които ще останат и след като пандемията премине.

# Съвместни усилия

Сигурно сте чували израза, който гласи: &bdquo;Трябва да направя крачка назад, само за да се засиля повече&ldquo;. Това важи в пълен смисъл за сегашната ситуация.&nbsp;Още по-хубавото е, че въпреки социалната дистанция, която все още трябва да спазваме, пандемията от коронавирус ни сближи още повече. Хората най-накрая осъзнаха, че заедно са по-силни. Бизнесът също.

Примерите са десетки и са от целия свят. Компанията Dyson, специализирана в производството на домакински уреди като прахосмукачки, пречистватели на въздух, вентилатори и сешоари &nbsp;впрегна цялата си мощ, за да изработи над 15 000 обдишващи апарати. Така гигантът облекчи натоварването на здравната система в няколко страни. Интересното е, че проектирането и производството на т.нар. апарат CoVent отне едва 10 дни.

Dyson не са единствените, които използват ресурса си, за да победят COVID-19. Производителите на автомобили Vauxhall, Rolls Royce и Mercedes Benz също преобразуваха част от своите фабрики за създаване на апарати за изкуствена вентилация, докато шотландската пивоварна Brewdog използва своите инструменти за производство на дезинфектант за ръце.&nbsp;Накъдето и да погледнете, ще видите, че бизнесите, които вземат интелигентни, проактивни решения, правят добро не само за обществото, а и за самите себе си.

Да, светът преживява голяма трагедия в момента, но кога за последен път видяхме толкова голямо единство и сътрудничество?&nbsp;Едно е сигурно - когато коронавирусът остане в историята, тези компании ще бъдат уважавани още повече за усилията им.

# Нов начин на работа

Вероятно една от най-големите промени, която бе въведена по целия свят, е преминаването към дистанционна работа.&nbsp;Работата от вкъщи бе тема на много разговори и спорове преди пандемията, но никоя компания не смееше да въведе това мащабно.

Технологията е налице през цялото време и това, което стана очевидно напоследък, е, че нещото, &bdquo;предпазващо&ldquo; хората от такава голяма промяна, беше предимно културната пречка.&nbsp;За пореден път необходимостта ни премахна всякакви предубедени идеи за работа от вкъщи и тя бързо се превърна в нашата нова норма.

Самата гъвкавост, наблюдавана от организации, които за броени дни успяха да пренасочат цялата си дейност към дистанционна работна настройка, беше феноменална. Преди експерти коментираха, че години ни делят от това приспособяване &ndash; както на служителите, така и на компаниите, за работа от вкъщи. Е, ето, че сега това се случи за броени седмици.

# Връщане към нормалността

Много хора се питат дали ще се върне всичко по старо му след края на пандемията.&nbsp;Трудно е да се каже дали и кога точно светът ще заприлича на онзи, който ние познаваме, в който сме работили, или по-скоро тази криза ще ни отведе в бъдещето.&nbsp;Но нека не се самозалъгваме, голяма част от нововъведенията, колкото и добри да са те, ще изчезнат след коронавируса, някои аспекти от трудовия живот също ще се върнат в предишното си състояние, но все пак всичко това ни показа какво наистина е възможно да сторим, ако просто го искаме.

Необходимостта хората да останат свързани един с друг е по-голяма от всякога.&nbsp;Много хора се радват да се върнат в офиса и да си комуникират с другите хора както преди, но в същото време не искат да губят възможността от дистанционната работа и удобствата, които тя предоставя.

# Как можеш да продължиш?

Тази засилка от случващото се около коронавируса няма да се затрие за седмици, дори години. Пандемията ни кара да си задаваме много въпроси, които преди въобще не са ни минавали през ума. Защото бездействието е много опасно, особено за бизнеса и големите организации, а COVID-19 ни накара да се задействаме и да покажем човешкия потенциал. Защото да не правиш нищо е голям риск само по себе си.

Всички сме наясно, че завръщането към нормалността ще стане бавно и трудно. В някои случаи това въобще няма да се случи.&nbsp;Нашите нагласи, подход, начини за работа и ангажираност ще се променят.&nbsp;Повече от всякога преди бизнес светът ще трябва да мисли за тази промяна и да се държи по различен начин.&nbsp;Поради тази причина виждаме това като възможност,&nbsp;възможност да мислим по различен начин и да преприоритизираме всичко, в което сме вярвали досега.

# Други положителни въздействия

Разбира се, положителни страни има и за обществото, което е тясно свързано с бизнеса. Хората се адаптират към пандемичната ситуация и също разбират какво е идеалното социално поведение. Това може да включва държавни системи и политики за управление.&nbsp;

Освен това в резултат на социалната интеграция семействата и общностите се ангажират с високо ниво на социална сплотеност или социална съвест, за да се изправят пред трудната ситуация. Следователно всички свикват с общ начин на живот, споделят и се грижат за другите, особено за възрастните хора.

Медицинските системи във всяка държава ще бъдат подобрени до устойчиви нива, за да могат да се изправят пред пандемии като тази. Пропуските трябва да се анализират и да се поправят.

Ще има много открития и иновации във всички засегнати сектори или сфери в национален, регионален и глобален контекст. Повечето от тях биха били свързани с медицина, околна среда, промишленост. Тези открития и иновации ще помогнат за управлението на веригата за доставки по целия свят.

Особено важен за нашата страна е фактът, че заради пандемията голяма част от емигрантите се завърнаха в България. Така хората, които досега са работили и инвестирали в чужбина, могат да го направят у нас.

Следователно положителните въздействия са относително големи &ndash; някои от тях са краткосрочни, но не малка част са дългосрочни и ще останат в нашия живот и занапред.

COVID-19

Кандидати

Компании

За Кариери

Още от Икономедиа