<h3 style="color:#aaaaaa; font-style:italic">Животновъдът Димитър Иванов е носител на приза &quot;Социален ефект&quot; в конкурса за иновативен фермер за 2026 г. Паралелно със стопанството си в с. Бяла река, той развива фондация, която е осигурила помощни средства на над 600 нуждаещи се. Успехът му в социалната сфера контрастира със сериозните трудности на стопаните от млечния сектор.&nbsp;</h3>

<ul>
	<li>Димитър Иванов получи наградата в категория &quot;Социален ефект&quot; в конкурса за Иновативен фермер на 2026, организиран от &quot;Икономедиа&quot;.</li>
</ul>

Димитър Иванов е рядко срещана порода фермер. Той е млад, потомствен животновъд от семейство, което от години отглежда млечни крави в стопанството си в с. Бяла река, община Първомай. Преди осем години решава да се върне в България, след като няколко години е работил в САЩ.

&quot;Винаги съм искал да бъда близо до земята, близо до животните, близо до естествените неща и да давам на хората качествена храна, понеже храната е основното и винаги ще бъде&quot;, казва той. 
 
Прави го въпреки трудностите, които в последните години среща този сектор в България - недостатъчна подкрепа по линия на евроепйските и държавни субсидии и ниски изкупни цени на млякото, които не са подминали и неговото стопанство. В последните няколко месеца работят на загуба, казва Димитър. 
 
Освен че прекарва почти цялото си време във фермата, Иванов управлява и своя фондация &quot;Заедно за доброто&quot;. Тя събира помощни матриали и средства за хора с увреждания и дава пример как можем заедно да правим добри дела. Заради това и Димитър Иванов получи наградата в категория &quot;Социален ефект&quot; в конкурса за иновативен фермер на 2026, организиран от &quot;Икономедиа&quot;.

<h2>Липсващото звено</h2>

Историята започва преди няколко години, когато заедно със свой приятел Димитър разчиства празна къща. Там намират инвалидни колички и тоалетни столове за възрастни. &quot;Бяха чисто нови, как да ги хвърлиш... Решихме да обявим, че ги подаряваме в една от социалните мрежи. И трябва да ви кажа, че буквално за минути получихме десетки съобщения, обаждания, хора, които имат нужда от тях. И ги дарихме. Няколко месеца по-късно, друг мой приятел, който е видял първата публикацията, се свързва с мен. И той намерил същата находка. И ме помоли да ги обявим и също да ги дарим.&quot; 
 
Така Иванов се превръща в липсващото звено между хората, които могат да помогнат и тези, които имат нужда от помощ. Започва да събира всякакви малко или много повредени инвалидни колички и други помощни средства, които поправя собственоръчно в своята ферма в с. Бяла река. 
 
През 2024 г. Иванов решава, че е време да направи фондация, за да може дейността да е организирана и правно регулирана. Така се появява &quot;Заедно за доброто&quot;. Освен помощни средства за възрастни хора, той приема и раздава такива и за деца с двигателни проблеми. Дарява инвалидни колички и на болницата в Първомай. 
 
Димитър казва, че няма точна статистика за това на колко хора са помогнали. &quot;Малко сме изпуснали края на точния брой хора, но към момента са не по-малко от 600 човека, на които сме помогнали. На някои от тях и по няколко пъти с различни помощни средства, така че можете да се представите за какъв обем трябва да става въпрос.&quot; 
 
Иванов има помощници в различни градове - София, Варна и Пловдив, които отиват на адрес и взимат помощните средства от хората, които искат да ги дарят, ако те не могат да ги пратят по куриер. 
 
А за да финансира дейността на фондацията, периодично се организират благотворителни кампании. 
 
В бъдеще младият фермер иска да разшири дейността на фондацията и с различни кампании за почистване и за извозване на отпадъци. С негови работници вече са събирали оставените стари гуми на пътя и според него това може да се направи за цялата страна.

<h2>За фермата и кравите</h2>

Димитър Иванов е потомствен животновъд. Неговите баба и дядо са отглеждали крави и преди 1989 г. След промените семейството решава да вземе част от терените на местното ТКЗС, където да отглежда животните, а през 2001 г. основава и фирмата &quot;Нов век - 2001&quot;. 
 
В момента във фермата се отглеждат 150 млечни животни. &quot;Замисляли сме се да добавим и месодайни, но това е отделен бизнес. Просто като време сме разпънати и ако решим да го правим, то трябва да бъде за сметка на млечното,&quot; споделя Иванов. 
 
Освен животни &quot;Нов век - 2001&quot; отглеждат и фуражни култури - царевица, пшеница, люцерна, слънчоглед и тревни смески за изхранване на животните. 
 
Част от млякото се преработва в сирене, кашкавал и масло, които след това се продават в магазини в София и Пловдив. 
 
Иванов разказва, че трудностите в млекопроизводството не са подминали и тяхното стопанство. &quot;Трябва да ви кажа, че от няколко месеца работим на загуба. И не знам до кога можем да издържим.&quot; 
 
Проблемите им са общи за останалата част от сектора - разрушена напоителна инфраструтура, ниски изкупни цени, трудно коопериране, повече субсидии за големите земеделци, отколкото за малките. 
 
&quot;Едно е аз да отида да преговарям с преработвател и да му кажа, че имам един тон мляко и той да ми даде цена за този един тон мляко. Друго е да сме десетима фермера и да имаме 10 тона мляко. Ние сме вече фактор и може да изискваме по-висока цена&quot;, казва младият животновъд по повод наболялата тема с кооперирането в целия земеделски сектор. 
 
А трудностите според него могат да откажат и малкото млади хора, които са решили да се занимават с това. 
 
&quot;На запад семейните малки ферми са много по-запазени и хората имат стимул да останат в този сектор, защото е напълно достатъчно да имаш малко животни. Скоро говорих с колеги от Австрия. С 20 крави и с 200 декара земя те си хранят семействата - и по-възрастното поколение, и по-младото. А тук, в България, за същия резултат трябва да имаш няколкостотин животни и няколко хиляди декари земя&quot;. 
 
И въпреки трудностите историята на Димитър Иванов показва, че устойчивото земеделие не се измерва само с произведеното мляко или с броя на животните във фермата, а и с грижата за хората, с готовността да помогнеш там, където системата не достига, и с желанието да останеш и да работиш за общността си въпреки трудностите. Докато все повече млади хора търсят реализация далеч от селата и от България, той избира обратния път - да се върне, да развива семейното стопанство и да създава полза далеч отвъд неговите граници.

Липсващото звено: фермер със социална кауза

Малкото стопанство до София разчита на бутиково производство и продава само на фермерския пазар

<ul>
	<li>Траяна Василева е потомствен фермер, а семейното стопанство &quot;Верса Натура&quot; отглежда био сезонни зеленчуци, включително редки сортове домати.</li>
	<li>Работят само по чист биологичен начин, макар че добивите така са значително по-ниски.</li>
	<li>Траяна експериментира с дива ферментация и планира да разшири бизнеса с тези уникални продукти. 
	&nbsp;</li>
</ul>

В събота сутрин фермерският пазар на Римската стена в София обикновено прелива от посетители. Пред някои щандове обичайно се извиват опашки и този на &quot;Верса Натура&quot; е един от тях. На него обичайно са наредени пресни, сезонни, биологично отглеждани зеленчуци - салати и други листни, домати и краставици, чушки, фенел, карфиол, кейл, кореноплодни, а зимно време - и цветни буркани с ферментирали зеленчуци. Последните са резултат от интереса на Траяна Василева към дивата ферментация - древна, естествена техника за консервиране, която светът напоследък преоткрива заради изключително полезните и дори лечебни свойства на тези храни. 
 
Вече 10 години семейството на Траяна се занимава с фермерство, а малкото им стопанство &quot;Верса Натура&quot; се разполага на площ около 2.5 дка съвсем близо до София. Отглеждат сезонни биозеленчуци, които продават само на съботния пазар на Римската стена, организиран от &quot;Хранкооп&quot;. В България (а и не само) са малко младите жени като Траяна Василева, които се занимават със селско стопанство. А те имат много с какво да допринесат - не само с нов поглед към маркетинга и комуникацията, но и към продуктите, производството и модернизацията на бизнеса. Фермантационните експерименти на Траяна са пример за това. Интересът към тях е значителен и в близко бъдеще тя планира и да отвори малък цех.

<h3>Семейно фермерство</h3>

Семейството на Василева има история с фермеството. &quot;Всичко започва с моя дядо Иван, който е бил военен, пенсионира се на 40-годишна възраст и започва да се занимава с отглеждане на животни и с градината. Всичко беше под конец. Изрядно. Той беше много сърцат човек и това, което винаги ще помня от него, беше умението да наблюдава и да се радва на малките неща. Как нещо расте, как нещо се развива&quot;, разказва тя. 
 
Родителите й са зооинженери, а по-късно започват собствен бизнес с шиене на дрехи на ишлеме - и така до 2016 г., когато също решават да се захванат с фермерството. Сега те отглеждат зеленчуци в собствените си дворове - един в кв. Требич и един в гр. Нови Искър. Тъй като площта е ограничена, те разчитат на бутиково производство - отглеждат по малко от много видове зеленчуци, някои от които не съвсем традиционни за България като кейл, манголд и кресон. &quot;Където има свободно място, слагаме зелен лук. Като го извадим след два месеца, на негово място засаждаме друг сезонен продукт. Градината е като пачуърк&quot;, споделя Василева. 
 
Не липсват и традиционните домати, като за последните Василева е събирала семена от цял свят - чисти сортове, не хибриди, заради това те не дават много плод. Любим на клиентите е сорт, който се предава през поколенията в нейното семейство. &quot;Прилича на сорта биволско сърце, с много тънка кожа, която е леко оранжева на цвят, а вътре е розов. Дядо ми го е донесъл от някъде и си го предаваме година на година. Сутрин рано на пазара вече има опашка от хора, които чакат да си купят от тези домати&quot;, разказва тя. 
 
Прави впечатление, че щандът на &quot;Верса Натура&quot; винаги е атрактивно подреден, а цветната продукция привлича вниманието. Това не е случайно. Траяна Василева използва за целта предишния си опит като проектант и интериорен дизайнер.

<h3>Предизвикателствата</h3>

Земеделската работа зависи до голяма степен от климата и фермата на Василева не е пощадена от климатичните проблеми. Капризите на времето могат да са безпощадни. &quot;През юни 2024 г. бяхме поразени от тежка градушка, която отнесе и трите ни парника, надупчи найлоните и поликарбоната. Цялата продукцията и вътре, и навън бе съсипана. Щетите бяха 90%. За щастие разполагаме и с друг парцел в Нови Искър, където градушка не бе ударила&quot;, спомня си Василева. Не само времето се променя с климата. Множат се и болестите, вредителите, насекомите. 
 
Началото не е било лесно и заради липсата на опит. &quot;Имаме навика да се записваме всичко - наблюдения от пазара, седмица по седмица, от производството. Така може да видим какво е било като процес и къде има пропуск. Следващата година ще го подобрим.&quot; 
 
Подобно на доста други производители в България и &quot;Верса Натура&quot; не е биологично сертифицирана, но въпреки това семейството отглежда зеленчуците си само по биологичен начин - с биопрепарати с карантинен срок до три дни. Заради метода на отглеждане доста често добивът е нисък. Сега с помощта на агроном ще се опитат да направят почвата по-плодородна и да отгледат по-голяма реколта. Има техники, които могат да повишат продуктивността, без да бъдат за сметка на чистотата. Така например фермата планира да използва и мулчиращо фолио, което задържа топлината и влагата в почвата, но не позволява на плевелите да се разпространяват бурно.

<h3>Дива ферментация</h3>

От 15-годишна Василева се интересува от състава на храните: кои са полезни и кои не съдържат достатъчно полезни вещества. Така тя открива дивата ферментация. &quot;Тези ферментации са на базата на естествени процеси, без всякакви консерванти и други неща, които нямат място в храната. Само със сол и вода. И в някои случаи добавям други ферментационни активатори - като коджи например&quot;, разказва Василева. Това е вид благородна плесен, отглеждана върху ориз или соя, която е основна за азиатските ферментации. 
 
От септември миналата година Василева започва да експериментира с ферментирали продукти, които вече продава и на пазара. Според нея те могат да увеличат приходите на фермата. Тя планира да създаде и малък цех за ферментация. &quot;Разполагаме с едно прекрасно мазе. Много брандове тръгват от мазето или от гаража&quot;, казва тя с усмивка. Инвестицията ще е около 5 хил. евро, като тя сама ще проектира кое къде ще стои в помещението 40 кв.м.

<h3>От фермата до пазара</h3>

Голямото предимство за фермата на семейство Василеви е близостта до Фермерския пазар на &quot;Хранкооп&quot;. &quot;Самата подготовка отнема два пълни дни. Берем всичко в четвъртък и петък, за да е възможно най-прясно. Някои неща дори се берат събота сутрин. Пазарът е на 20 минути с кола&quot;, споделя Василева. Тя сама прави дизайна на опаковките и заедно с майка си отделят много време, за да изглеждат продуктите добре. 
 
Освен на място на пазара са опитвали да продават и през социални мрежи. &quot;Изпращали сме продукти, но този начин за комуникация не е удобен. В днешно време всичко става с натискането на един бутон. Иска ми се ферментиралите продукти да стигнат до по-широка аудитория, така че един онлайн магазин ми стои в мислите за по-нататък&quot;, казва Траяна. 
 
Пред всяка малка ферма има и куп трудности около бюрокрацията и държавната администрация. Самата регистрация като земеделски производител отнема няколко месеца. За Василева много по-важна е проверката и доверието на &quot;Хранкооп&quot;. &quot;Най-важното за &quot;Хранкооп&quot;, както и за нас, е да бъде чиста продукцията и да сме честни в това, което правим. Така че може би това беше най-важната проверка. Вземат също проби от почвата, да се верифицира, че наистина е чисто.&quot; 
 
До момента Василева казва, че се справят без европейско финансиране, но все пак е опитала да кандидатства за такова. Впоследствие се отказва, след като преценява, че изискванията не са по силите им. Сред критериите е например за пет години стопанството да се разшири, но тъй като семейство Василеви нямат такова намерение, се отказват. Ако не изпълнят условията пък, ще трябва да възстановят средствата. 
 
На въпроса какво може да се направи, за да стане по-достъпен за дребните фермери процесът по кандидатстване с европроекти по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС и Стратегическия план за земеделие в България, тя посочва, че облекчение би бил по-добрият маркетинг и по-доброто представяне на тези програми. &quot;В моят случай с много търсене и усилия успях да достигна до нещо само за да разбера, че не е подходящо за нас. Повече и по-достъпна информация би спестила време и усилия на други като мен&quot;, казва тя.

<table>
	<tbody>
		<tr>
			<td>
			<div style="background:#eeeeee; border:1px solid #cccccc; padding:5px 10px">Q&amp;A 
			 
			Расте ли търсенето на биопродукти с времето? 
			 
			Да. И клиентите ни водят нови клиенти. Често чувам: &quot;Мен ме изпрати еди-кой си. Препоръчаха ни от вас да купим домати и краставици.&quot; Това ме радва много. Клиентите ни стават по-близки, по-отворени и по-склонни да дават обратна връзка. Което за мен е толкова ценно, особено сега с новия продукт с ферментациите. 
			 
			Повишава ли се информираността и културата им? 
			 
			Да, стават все по-осъзнати. Ако през 2016 г. бяха ентусиасти, такива хора, които просто се радват на нещо различно и от любопитство, сега задават повече въпроси. Много повече са чели, много повече са пътували, видели са някакви разлики и търсят неща, които си струват. Така че клиентите един вид стават по-големи професионалисти. На това ги е възпитал и фермерският пазар.</div>
			</td>
		</tr>
	</tbody>
</table>

&nbsp;

Траяна Василева и ферма Versa Natura: как се гледат биозеленчуци и какво е дива ферментация

Как една IT специалистка превърна шафрана в кауза

<h3 style="color:#aaaaaa; font-style:italic">Съсобственичката на семейното стопанство в Карловско спечели наградата за най-добра жена биопроизводител на ЕК</h3>

<table>
	<tbody>
		<tr>
			<td>
			<ul>
				<li>Албина Ясинская от биоферма &quot;Розино&quot; спечели наградата за &quot;Най-добър биологичен производител (жена)&quot; на EU Organic Awards 2025.</li>
				<li>&quot;Розино&quot; е първата ESG сертифицирана ферма в България, работеща със затворен цикъл на производство.</li>
				<li>Бъдещето на биофермата е свързано с разширяване на асортимента от биохрани</li>
			</ul>
			</td>
		</tr>
	</tbody>
</table>

Над 100 кандидатури от целия Европейски съюз за участие в EU Organic Awards. От тях до финала достигат 21 кандидати от 13 държави. Наградата &quot;Най-добър биологичен производител (жена)&quot; за 2025 г. получи Албина Ясинская - основател и управител на биоферма &quot;Розино&quot;, която пребори конкуренцията на други две дами - Соня Мейреге от Франция и Кайса Раутаканел от Финландия. 
 
EU Organic Awards се организират за четвърта поредна година от Европейската комисия, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, COPA-COGECA и IFOAM Organics Europe. За България това е първо отличие в тази надпревара. 
 
Биоферма &quot;Розино&quot; се намира между Клисура и с. Розино, Карлово. Земите са в обхвата на &quot;Натура 2000&quot; и влизат в територията на Биосферен парк &quot;Централен Балкан&quot; - между планините Стара планина и Средна гора. Това е първата в България ESG сертифицирана ферма, в която се прилага затворен производствен цикъл - от производството на млечни продукти и месо до преработката. 
 
Създателката на &quot;Розино&quot; - Албина Ясинская, е магистър по икономика в социалните услуги и туризма, както и дипломиран агроном и магистър по биоземеделие от Аграрния университет в Пловдив. Завършила е и курс по пермакултура и управление на водни ресурси при Зеп Холцер във фермата &quot;Краметерхоф&quot;, Австрия. Освен това е сертифициран преподавател в Carpigiani Gelato University&quot; - Болоня, Италия - единственият университет за занаятчийски сладолед в света. 
 
&quot;Розино&quot; е част от семейните бизнеси на Албина Ясинская и съпруга й Хаваж Митюнин, които включват още заведенията Gelato&amp;Latte и &quot;Лифт Сопот&quot;. Албина Ясинская е управител и собственик на компанията ЛГЛ1, която отбелязва 2.556 млн. лв. нетни приходи от продажби и 200 хил. лв. печалба за 2024 г., а заетите са 44. Хаваж Митюнин управлява &quot;Лифт Сопот&quot; и отговаря за част от бизнеса на биофермата чрез фирма &quot;Център регион груп&quot;, която отчита 2.161 млн. лв. нетни приходи и продажби и 891 хил. лева печалба за 2024. 
 
Началото: Преди 13 години 
 
Началото на &quot;Розино&quot; е през 2012 г. &quot;Тогава се роди първото ми дете. Здравословната среда, храна, въздух, начин на живот е логичният избор на всяка майка и жена. В името на здравето започнахме да отглеждаме зеленчуци за собствена консумация върху три декара земя&quot;, коментира за &quot;Капитал&quot; Албина Ясинская. 
 
С времето семейството увеличава площите и културите, земеделското стопанство се разширява с пасища и ливади. Първоначално земята е далеч от еконормите, а съществуващите стопански постройки са в окаян вид. 
 
Развитието на бизнеса е свързано с покупка на крави от породата &quot;Джерсей&quot; от Дания, купени от специално избрана ферма. Специфичното за тази порода крави е, че млякото им е с най-висока масленост и е с високо протеиново съдържание. По-късно към стадото се присъединяват и биволи от българската порода &quot;Мурра&quot;, чиято масленост на млякото е близка до &quot;Джерсей&quot; кравите, разказва Ясинская. 
 
По-късно в годините в &quot;Розино&quot; започва производство и на месни продукти от биотелешко, фермата се сдобива и собствена мобилна биокланица. 
 
Днес екипът на &quot;Розино&quot; обработва 1800 дка биосертифицирани площи - ниви, ливади, пасища, трайни насаждения, и се грижи за около 160 крави и около 80 бивола при свободно пасищно отглеждане и на ротационен принцип с целта да се запазят почвата и тревното разнообразие. 
 
От млякото на кравите се произвеждат млечни биопродукти (кисели и пресни млека, кашкавали, сирена, йогурти за пиене, моцарела, бурата), както и млечни суровини за занаятчийския биосертифициран сладолед под марка Gelato &amp; Latte. 
 
&quot;Преработваме до един тон мляко на ден в зависимост от поръчките. Не държим продукти на склад. Използваме само пълномаслени млека, които не минават нито стерилизация, нито хомогенизация, нито стабилизация. Така продуктите запазват своите натурални свойства и са лесно смилаеми за човешкия организъм. Приемаме заявки за доставка на продукти два пъти седмично. Продаваме в собствените магазини и в eBag. Всички продукти са в стъклени опаковки&quot;, уточнява Албина Ясинская. 
 
И джелато за десерт 
 
2017 година е повратен момент в развитието на фамилния бизнес - &quot;Розино&quot; започва да произвежда натурален сладолед. Албина Ясинская вече е завършила Carpigiani Gelato University в Болоня и е проучила опита на италиански майстори занаятчии на джелато. 
 
&quot;Първата малка машина за сладолед, която купихме, не издържа и се развали. Причината е, че сладоледът масово се приготвя със сухи съставки, а в нашия джелато ние влагаме истинска сметана и мляко. Машината не беше адаптирана за работа с такива суровини. С тези съставки на практика ние направихме нещо като миниреволюция в сектора&quot;, спомня си Ясинская. 
 
Трудности идват и от това, че млякото и сметаната, които влагат в джелато, са с променливи показатели. Затова Албина Ясинская прави множество разчети за различни рецептури. Изчислява всичко до грам. Без да използва мерни единици като &quot;една лъжичка&quot; или &quot;една чаша&quot;. Експериментира дори с магарешко мляко. 
 
В сладоледите се влагат биовишни, череши, арония, малина, маслодайна роза от собствени насаждения, както и мед - собствено производство. Има сладолед с билки от Балкана, както и нестандартните вкусове с пушена сьомга, елда, гуакамоле, песто, сирена. 
 
Първата Gelato&amp;Late отваря врати на територията на &quot;Лифт Сопот&quot; през 2017. Скоро опашката от чакащи клиенти, които идват от цяла България, става част от обичайната гледка. Днес веригата Gelato&amp;Late има още две заведения в София и едно във фермата в Розино. 
 
&quot;Брандът за сладолед се развива стремително и представя България на международни състезания, където печели награди. Gelato&amp;Late влиза и в международни класации като топ 20 на най-добрите места за сладолед в Европа и топ 50 в света. Предлагаме над 40 вида сладолед от биволско и краве мляко в над 400 вкуса&quot;, посочва Албина Ясинская. 
 
Семейството развива и свои заведения с марката Rozino Farm Kitchen, където предлага ястия, създадени от биопродукти във фермата. 
 
&quot;Работим без кредити, реинвестираме печалбата. Имаме изпълнени два проекта с европейско финансиране - за модернизация на цеха за млечни продукти и за изграждане на фотоволтаици&quot;, обобщи за &quot;Капитал&quot; Албина Ясинская. 
 
Нулев отпадък 
 
Фирмената политика на &quot;Розино&quot; е свързана с отказ от пластмаса за еднократна употреба. В производството на фермата се използва основно стъклен амбалаж, който клиентите могат да върнат. Отпадъците и във фермата, и във всички обекти за хранене се събират разделно. А от биоразградимите се получава компост, който служи за наторяване на декоративните растения и цветята във фирмените обекти. На клиентите в заведенията се осигурява безплатна питейна вода в чаши за многократна употреба, както и възможност да си напълнят собствените бутилки безплатно. 
 
Фермата организира три пъти в годината &quot;Отворени врати&quot;, а на територията й има и малък хотел. &quot;Нашето бъдеще е свързано с това да бъдем по-устойчиви, да продължим да произвеждаме без компромис в качеството, да разширим асортимента&quot;, обобщава за &quot;Капитал&quot; Албина Ясинская. А най-близката цел е модернизация на собствения водоизточник.

&nbsp;

Земеделие

Кандидати

Компании

За Кариери

Още от Икономедиа