• Милен Великов
• Кариери
• 17 яну 2021
• Мениджмънт, HR мениджмънт

Професионалните очаквания за 2021 г.

Едва ли скоро е имало година, която е натоварена с повече очаквания и надежди от 2021 г. За някои с причина, за други без конкретна такава, но всяко начало носи оптимизъм, направена вече равносметка от миналата 2020 г. и целите за новите 365 дни.

Новата година я чакахме всички. В политически план ни предстоят парламентарни и президентски избори. В икономически аспект, вече някои са в криза, други в подем, а трети очакват едно от двете, защото така казват отвън. В здравеопазването чакаме ваксините, ефектът от тях и стаден имунитет при нестадно мислене. При образованието се надяваме да няма нулева година и качеството на наученото да отговаря не целия шум около онлайн уроците – бъдещите балове и матури.

В професионален план чакаме развитие, да бъдем приети, оценени, да оцелеем професионално дори, да станем по-добри, по-обучени или по-платени. Все още чакаме роботите, подпитваме за поредните нови умения на бъдещето, релевантните им професии или се надяваме на готови и лесни решения. Като цяло, имаме повече очаквания към другите, по-малко към самите себе си.

Но, какво чакаме и какво очакваме през тази година?

Когато има очаквания, винаги има надежда, а надеждата – умира последна. Какво обаче очакват 441-ма анкетирани – хора с различен статус в обществото, на различна възраст, работещи в различни браншове и позиции?

Всяко начало е изпълнено с вяра и оптимизъм.

“Каква е вътрешната ви нагласа в професионален аспект за 2021 г.?“
- 68.3% - Вярвам, че ще бъде по-добра от 2020 г.
Мнозина твърдят, че всяка една друга година ще бъде по-добра от 2020 г. Нека не забравяме, че тя също беше доста благодатна за определени сектори, компании или позиции. Фалитите на едни бяха повод за печалба на други. Въпреки това, повечето анкетирани имат вярата, че 2021 г. ще е по-добра от изминалата. Дано в нейния край не се разочароват.

- 12.5% - В търсене на своето по-добро работно място
Да, търсенето на една по-удовлетворяваща работа би придала на настоящата година етикетът „по-добра“. Дали я търсим и как ще я познаем, когато я намерим?

- 10.2% - Нямат нагласа
Вероятно тези хора са наясно, че липсата на очаквания ги предпазва от разочарования и затова се опитват да нямат такива.

- 7.5% - Очаквам да е по-лоша от 2020 г.
Песимистите са много по-малко от оптимистите, но ги има. Навярно тези хора имат своите притеснения в различна посока, които ги правят по-минорно настроени, често черногледи или просто имат своите нормални човешки притеснения. Как ли показват тази нагласа по време на работа, как ли тя влияе на останалите?

- 1.6% - Не могат да преценят
Всеки би желал да бъде цЕнен и ценЕн за своя работодател. Не всеки го казва открито, но си го мисли, надява се.
Дали ще има смисъл от нашето професионално съществуване и каква добавена стойност ни се иска да носим на компанията са отворени въпроси, които малцина задават. Предимно по време на интервюта за работа.

„Имате ли усещането, че през 2021 г. ще бъдете по-ценен служител за компанията в която работите в момента?“
- 34.5% - по-скоро да
Най-изявеният отговор е положителен, но липсва категоричност в него. Това също подсказва някакви колебания, различен тип притеснения или доза несигурност. Да, минимална навярно, но нека допуснем, че я има. Щом я има, вероятно нещо липсва – предимно регулярна оценка, професионално даване на обратна връзка, комуникация, сигурност…какво още?

- 26.4% - да, със сигурност
Тук такива притеснения липсват. Анкетирани са категорични, че ще има градация в това как ще бъдат третирани и оценявани, а вероятността тези хора да сменят своя работодател клони към нула.

- 15% - не мога да преценя
Наличието на колебания се приписва, по-скоро към негативният тип отговори. Все пак, ако е имало някаква сигурност в този процент анкетирани, то тя да приписана на някоя от по-горните опции. Или е трудно да усетиш дали ще те ожени своя работодател?

- 10.2% - не знам, времето ще покаже
Дали времето ще покаже или събитията и хората, които ще преминат през това време е нещо, което се приписва към хората с външен локус на контрол – друг определя посоката, рядко нещо зависи от тях, в случая – времето е факторът, който ще определи дали и доколко ще бъдат ценни за компанията си през 2021 г. Дали това не е прикрита индикация, че далите този отговор се подготвят да поемат по друг път през тази година? Времето ще покаже…

- 8.6% - по-скоро не
- 5.2% - не
За близо 14% от анкетираните, нагласата им е негативна. Как ли може това усещане да бъде променено или това е онази част от служителите, които се опитват да накарат да си тръгнат сами? Вероятно ще го сторят, но нека помислим за потенциалните вреди, които биха нанесли на своя екип, мениджър или работодател? Или пък – може би не полагаме достатъчно усилия, за да уверим тези близо 14% в това, че са ценни за компанията, в която работят и държим наистина на тях. Така или иначе, тези хора вече имат тази нагласа. Нека променим нещо.

В миналото, ако нещо не ни допадне, почти всеки изявяваше желание да го направи по-добре от шефа си. Винаги знаехме как, откъде да започнем, докъде да стигнем. Всъщност, в политиката и футбола, все още е така.

В един момент, осъзнахме, че не е нито лесно, нито толкова бързо. Охладня ни желанието да се занимаваме с екипи, хора, техните претенции и очаквания. Един от ефектите на технологичната революция са професиите, които обслужват данни, мрежи, технологии. Предимно такива, които управляват процеси. Е, голяма част от нас намериха призвание именно там или останаха на своите експертни позиции с таван на отговорностите. Но, нека видим дали искаме да бъдем мениджъри през 2021 г.

„Готови ли сте да заемете мястото на вашия мениджър през 2021 г.?“
- 39.9% Не, защото нямам такива очаквания и амбиции
Дали това прави хората, отговорили по този начин, неамбициозни? Или пък, може би имат друг тип амбиции? Липсата на очаквания в тази посока им дава възможност да минимизират онова чувство, в което изтръпваш, когато те извика шефът на шефа, защото очакваш да бъдеш повишен, защото той си тръгва или искат той да си тръгне. Минимизират фрустрацията си от постоянното очакване, защото имат очаквания.

- 22.2% - Не, защото той/тя се справя добре
Да си доволен от шефа си в България не е често срещано явление. Браво за мениджърите на отговорилите по този начин служители, които са доказали своите качества, ниво на експертност и са оставили впечатления в подчинените си за професионализма, който придават в техните отношения.

- 16.6% - Напълно, защото имам необходимите знания, умения, опит
Тези вече са готови. Загряват, имат увереността и чакат шанса си. Това има своите положителни страни, защото трудно се замества напускащ мениджър с външен за компанията служител, особено ако е ключов, а няма нищо по-хубаво да е от вътрешен, доказан (не спуснат) кадър. Негативна страна може да е липсата на обективност в очакванията на тези хора – дали имат качествата, компетенциите, дали могат, знаят. Дали те ще са хората. Тук, фрустрацията ще се максимизира, ако не са.

- 13.3% - Не мога да преценя
Явно нещо не им достига на отговорилите по този начин. Би могло да е опит, самочувствие, преценка за самите себе си по кой път да поемат – управление на хора или управление на процеси.

- 4.8% - Готов/а съм, защото вече 3-5 години очаквам развитие в тази посока.

2021 г. може да се окаже последната година за отговорилите по този начин при настоящия си работодател. Особено, ако очакванията им не се сбъднат. А те не са се сбъднали вече няколко години. С каква ли мотивация работят досега, ако е така? Кое ги задържа – вярата в успеха, условията, рутината или това, че са свикнали?

- 2.3% - По-скоро да, защото, ако не се случи, бих потърсил нова работа през 2021 г.

Решение, което ще бъде облечено в дела. Често, в дадена компания, структурата не позволява кой знае какво развитие нагоре, а при амбициозните хора, това е причина да гледат често извън компанията. Другото е въпрос на време. Не винаги това е драма и при двете страни.

- 0.7% - Не, защото „мениджър“ е мръсна дума в моята компания
За щастие са малко отговорилите по този начин.

В миналата статия засегнах темата със страховете и тревогите, но те бяха по-често породени от ситуацията с COVID19. Другите страхове ги е имало, ще ги има и след пандемията. Понякога те са ежедневни, прикрити, усилват се или намаляват. Кои са те за тази година, според 441 анкетирани?

„Кои са основните страхове относно работата ви през 2021 г.?“
- 38.5% - Да не бъда принуден да върша неща, които не искам – в които не вярвам.
Всичко, което ни се налага да вършим против нашите ценности и етика, ни ощетява. Психически, емоционално и професионално. Страховете ни да правим нещо против убежденията си и въпреки тях са основното нещо, което анкетираните са избрали от над 14 опции за отговор. Но, дали всичко, което ни са налага да правим, е, защото го искаме, разбираме или вярваме в него? Вид адаптивност ли е да правим понякога това, което трябва, а не това, което ни се иска?

- 28.6% - Да остана без постоянна работа за повече от три месеца.
Това е друг водещ страх, който има своето водещо място за допитването през тази година. Наясно сме, че липсата на регулярни доходи ни обрича на невъзможност да водим пълноценен живот. Логично притеснение и страх, особено при регулярно затваряне на определени икономически сектори или отлив на работа при други.

- 23.6% - Да се проваля на позицията, на която съм
Всеки от нас има амбиции, цели и желания да се докаже в работата си. Един от основните страхове за 2021 г. е свързан с един потенциален провал, който би повлиял негативно. Философски погледнато, всеки такъв преодолян страх е акумулиран опит, но на коя година от жизнения ни цикъл го разбрахме? Преди това какво мислехме за провалите, а какво щяха да си помислят хората? Никой не харесва провалите, защото не сме научени да си позволим понякога да бъдем слаби.

- 23.4% - Да има субективна оценка от страна на моя мениджър към трудовото ми представяне.
Наличието на такава оценка би възпрепятствала нашето развитие, би ни демотивирало и накарало да понижим ентусиазма си. Понякога, тази субективна оценка би повлияла за освобождаването ни от компанията или понижаване в позиция или отговорности. Случвало се е и това да е краткият път да се назначи някой друг, защото някой си е поел ангажимент или има да връща услуга. Субективизмът пречи и ни кара да се страхуваме, защото често идва от места, които са извън нас.

- 22.7% - Да ме вкарат в заговор или интрига, от която да пострада моя имидж на човек или професионалист.
Клюките са част от нашия бит и фолклор, без значение дали работим или не. Те са породени от една черта в нашия манталитет, в която сме „длъжни“ да знаем всичко за останалите, защото някой ни е казал, така сме чули или предполагаме, но вече сме сигурни. В професионалния свят има различни заговори и интриги, които са маскирани под етикета „политически решения“ или „ела да изпушим по една цигара“. Понякога си мисля, че политиката се е намърдала в бизнеса, а бизнесът е при политиката. Въпреки това, страховете ни да не ни опетни някой името с нещо невярно, скалъпено или измислено е основателен страх за анкетираните 441-ма човека. Наличието на социални мрежи ускорява този страх, тъй като всеки един от нас иска да се покаже в най-добрата светлина там. Да помислим пак – има ли лоша реклама?

- 22.2% - Да допусна грешки, които да донесат финансови загуби на компанията.
Страхът да не навредим на някой друг се нарежда на 6-то място. Хората изразяват по различен начин нивото си на принадлежност с дадена компания, мениджър или работодател. Приемат подобен провал като личен неуспех или спънка в кариерата. Другаде биха могли да са финансово отговорни лица, чийто грешки може да бъдат подсъдими.

Това бяха едни от основните очаквания за 2021 г. Тяхната съвкупност ги прави ценни, защото са акумулирани анонимните мнения на стотици анкетирани. Дали ще се оправдаят, кога, колко често и колко пъти през годината - не знам. Знам само, че всеки един от нас има тези или сходни мисли, защото те са типични за хората. Несъвършените такива, които имат амбиции, желания, страхове и мотиви да действат по един или друг начин. Тези, които все по-рядко чакат друг да им свърши работата, да ги бута тук или там, да бъдат вечно зависими от обстоятелства, ситуации, връзки.

Превърнете очакванията в план, облечете ги в цели, намерете смисъл за себе си и мотивите сами ще дойдат. От вас, за самите... вас!
 

• Жени 58.3% , Мъже 41.7%

Родени :

• след 1995 – 5.7%
• Между 1980-1994 – 57.4%
• Между 1966 – 1979 – 31.2%
• Между 1946 – 1965 – 5.7%

Къде се намира централата на компанията в която работят:

• България – 58.5%
• Европа – 26.4%
• САЩ – 10.9
• Азия – 0.9%
• Друго – 3%

Колко са броя на заетите в компанията:

• До 50 служителя – 34.4%
• До 200 – 26.2%
• До 499 – 6.6%
• Над 500 – 30.5%
• Компанията в която работи служителят няма заети в България – 2.3%

В кой икономически сектор се намира компанията в която работи служителя:

• ИТ – 21.6%
• Търговия – 15.3%
• Здравеопазване и фармация – 12.5%
• Друго – 10%
• Производство – 7.5%
• Бизнес/ консултантски услуги – 6.8%
• Банки, застраховане – 5.9%
• Образование/курсове – 5.9%
• Държавна администрация – 3.6%
• Транспорт и логистика – 2.5%
• Телекомуникации – 2.3%
• Счетоводство, одит и финанси – 2.1%
• Контакт центрове – 1.4%

/ останалите проценти са разпределени в още няколко сектора, но те са около 1 или под 1% /

Завършено образование на анкетираните:

• Магистър – 65.8%
• Бакалавър – 23.7%
• Средно образование – 7.1%
• Доктор или по-високо – 3.4%

Нивото на служителя в компанията в която работи:

• Експерти/специалисти – 39.9%
• Мениджъри на хора, които рапортуват директно на ТОП Мениджмънта – 17.3%
• Мениджъри на процеси, които не управляват хора – 14.8%
• Служители/работници – 12.8%
• ТОП Мениджмънт – 11.6%
• Консултанти – 3.6%