Как лидерите да управляват икономическата несигурност
Икономическата несигурност е онази сила, която може да възпре идеите и начинанията на всеки един мениджър. Но възможно ли е някой да може да се справи с нея? Няма прост отговор, особено по време на огромни смущения, донесени от пандемията, инвазията в Украйна и потенциалната глобална рецесия. Все пак има подход, който всяка компания, независимо от сферата си, може да възприеме като правилен — това е инвестицията в собствените служители.
Тя е категорична, че програмите за стаж, обученията и квалификациите са концентрирани в едва 3-4 области, а в някои като цяло липсват. Това отдалечава повече младите от тези професии, защото те нямат адекватна кариерна пътека, по която да могат да минат безпрепятствено. За да се привлече млада работна сила, то трябва конкретна стратегия. Ричардсън е сигурна, че бизнесите, в които няма достатъчно желаещи, трябва да се модернизират отвътре, за да станат по-привлекателни. Именно по този начин може да се запълни една нисша. Кой води в играта – работещите или работодателите„Младите хора трябва да се преквалифицират навреме. Фактът, че хората остаряват и се оттеглят не е лош сам по себе си, ако техните места се заместват адекватно. Просто държавите изкуствено правят едни сфери изкуствено по-привлекателни за младите от други, което в един момент ще е необратимо.“
Не е тайна, че след идването на коронавируса служителите надигнаха глава и погледнаха на работата си различно. Сякаш нищо вече не беше същото – гъвкаво работно време, дистанционен модел, различни придобивки. В същото време тези, които не намериха това, което искат при своя работодател, просто напуснаха. Тенденцията стана по-известна като „Голямата оставка“, а именно по това време се създаде илюзията, че служителите ръководят случващото се и развитието на пазара на труда, а не както досега – компаниите. Ричардсън обаче е категорична, че в нито един момент „работещите не са заставали на кормилото“.
„Работещите никога няма да заемат мястото на водача, но могат да бъдат гласовит пътник на задната седалка и да представят своите изисквания. Така да ориентират компаниите по пътя напред. Това си мисля, че го виждаме ясно като процес. Много от секторите, в които се вижда най-остър недостиг на работна ръка, са секторите, които не плащат добре. Ако не променят политиката си, просто няма да имат избор.“
Тя дава пример със секторите с обслужването на клиенти, ресторантьорството, хотелиерството, както и търговията на дребно. В много от тези сектори малките компании просто не могат да се конкурират с големите, затова трябваше да се приспособят по време на пандемията, увеличавайки заплатите.
Заплатата е важна, но не само
Именно по време на пандемията хората осъзнаха, че заплатата е важна, но има и други фактори за избора на работно място. Според Ричардсън гъвкавостта привлича съвременния служител повече от всичко. Разбира се, всяко нещо има и своята лоша страна – в случая се размива границата между лично и работно пространство.
„Кариерното развитие, обученията и квалификациите – тези неща станаха още по-желани. Хората видяха какво може да постигнеш с повече образование. Превръщането на работното място в едно добро преживяване, което си заслужава, вместо място за престой за 8-9 часа на ден е нещото, което най-много задържа един кадър. Това е страхотен привлекателен елемент.“
Инвестицията в хора винаги се възвръща
„Инвестирайте в хората“, съветва най-често лидерите на компании Ричардсън. Всички говорят за модернизация на технологии, системи, автоматизация, но според нея истинската причина, заради която икономиката се развива, са инвестициите в служителите.
„Технологията може да ви даде много отговори, но уменията затова как да използвате тази технология ще дойде именно чрез идеи и иновации.“
Като експерт икономистът е на мнение, че колкото по-големи са инвестициите в хората, толкова по-голяма става и печалбата за компаниите. Проблемът е, че процесът е бавен и възвращаемостта не се вижда веднага. Но стратегиите за развитие на служителите са важни също толкова, колкото и спешни.