Дигиталният детокс е задължителен в технологичното „замърсяване“, Анастасия Манлихер, психолог
Не може да се отрече, че в днешно време хората са по-дигитално „включени“ от всякога. Което има психологически и физиологични последици. Негативните ефекти за тялото от режима на "винаги включени" са в широк диапазон - от болки във врата до повишено кръвно налягане, коментира Анастасия Манлихер, специалист по здравна психология и психосоматика.
Вече 9 години тя работи групово и индивидуално с хора по превенция и терапия на различни психологически, психо-соматични и физически проблеми.
Взирането в устройствата е приятно до момента, в който не доведе до пристрастяване, а това има цена. Близо 20% от хората страдат от прекомерен стрес заради технологиите, преди пандемията, твърди проучване на Американската асоциация на психолозите. След нея и въвеждането на дистанционния модел на работа, този процент се увеличава два пъти, а 86% от хората споделят, че проверяват своите имейли, съобщения и социални медии „постоянно“.
„Сигнали“ за нужен детокс
Анастасия Манлихер съветва хората да практикуват дигиталния детокс, независимо дали усещат или не негативни последици от контакта с технологиите.
„След като сме „ровили“ в телефона или лаптопа, често осъзнаваме, че сме изгубили ценно време за други, по-приоритетни дейности и тогава се стараем да компенсираме, като забързваме неимоверно ритъма на извършването им. И там настъпва фазата на дистрес (негативния стрес), който ни кара да се чувстваме изнервени, раздразнителни, припрени, уморени и в следващ момент - дори изтощени“, пояснява специалистът.
Сигналите за дигитална преумора са лесно различими. Физическите симптоми засягат най-често няколко системи в човешкото тяло - очите са едни от най-претоварените. Дългото взиране в относително стеснено пространство от кръгозора на околната среда води до намаляване с 60% на един много семпъл, но много важен за здравето на окото процес и това е мигането. В същото време очите са пряко свързани с мозъка и с работата на епифизата – жлезата с вътрешна секреция, отговорна за бодърстване, тонус и пълноценна почивка.
В този смисъл, ако използвате компютър, таблет, смартфон вечер преди лягане, бъдете напълно сигурни, че това е една от основните причини да не спите добре и на сутринта да се събудите уморени. Вратът е другата изключително засегната зона. Ошипяванията в шийния дял на гръбнака са обусловени от статичната поза на врата за дълги периоди от време.
„Заседяването пред компютъра е бич за цялата опорно-двигателна система и това е основната причина за масово срещани гръбначни изкривявания, сковани стави и промени в състоянието на прешлените и дисковете на гръбнака“, убедена е Анастасия Манлихер.
Баланс и регулиране на дигиталното
Дигиталният детокс е тенденция на съвременността и като всяка една човешка дейност, която в своята напреднала динамика изисква мерки за регулиране и баланс, и животът чрез дигиталното също налага мерки за регулирането му.
Дигиталните устройства, не само работата, но и личностната презентация, потребяването на стоки и услуги, общуването, търсенето на удоволствие за кратък период от развитието на човешкото общество станаха такава неразривна част от ежедневието, че нормално всичко това довежда на моменти до пренасищане, обяснява Анастасия Манлихер.
„Винаги, когато има свръхактивност в дадена сфера от живота, неизменно това води и до нуждата от отдръпване и почивка, а може би дори и от прочистване от натрупаните негативи, до които тя би могла да доведе“, смята тя.
Както всяка една процедура, от която се очакват резултати, дигиталният детокс също има правила. Те се изразяват в регулярно отдръпване от обичайната среда и пренасяне на емоционалното преживяване извън дигиталното - там, където е реалността. Специалистът подчертава, че в тези правила, които е хубаво да се наложат в ежедневието, е важно интернетът на смартфона да бъде изключван, когато е сигурно, че няма да трябва.
„В противен случай множество сигнали започват да ни заливат и човешкото ни любопитство ни тласка към това да се заровим и в това приложение, и в онази социална мрежа, после да прочетем или гледаме и това, и онова“, казва Анастасия Манлихер.
Тя често участва в организацията на корпоративни тренинги и лекции по теми, насочени към управлението на стреса в ежедневието.
Зависими от технологиите
Вече се говори и за нов тип зависимост - дигиталната. Хората, които попадат в групата, са геймъри, инфлуенсъри или последователи на такива. При първите и физическите, и психическите поражения са изключително големи. Тялото страда от крайно нездравословен начин на живот, употребата на множество стимулиращи напитки, за да се остане дълго пред екрана, които водят до сериозни увреждания на сърдечно-съдова система и понякога дори до колапс и летален изход.
Психическите поражения са особено големи - повечето игри са базирани на насилие и агресия. Те си служат с механизми на „забавление“, които увличат сетивата, а всъщност през сетивните ни органи информацията най-лесно се „инжектира“ в недрата на лимбична нервна система, която управлява реакциите, нагоните, страховете и тяхното манипулиране, инстинктите.
За един работещ човек дигиталният работохолизъм води до амортизиране на опорно-двигателна система, а от там и на сърдечно-съдова заради заседяването. Той рефлектира негативно и върху зрителния апарат заради дългата - почти статична функция на очите. Той води до по-лесна психическа умора, която когато се хронифицира, може да добави към себе си и лесна раздразнителност, както и тревожни разстройства, придружени с панически състояния и прегаряне.
Активна борба срещу технологизацията на мозъка
Анастасия Манлихер дава съвети, които може да използвате, за да се разтоварвате при по-дълъг период пред компютъра или телефона. Раздвижването е една от техниките, които са повече от подходящи. Нужно е от време на време да ставате и да се разхождате, с раздвижване на главата, раменете, и врата най-вече. За очите техниката е още по-лесна – просто да поглеждате в най-отдалечената точка в пространството около вас и да местите поглед бързо от бюрото към тази точка и обратно.
„Най-семплият стандарт е в рамките на всеки 60 минути работа, да отделяте пет от тях за разтоварваща почивка. Докато работите – концентрирайте се само върху важните и приоритетните за работата ви неща от екрана като съдържание. Изключвайте всякакви аларми за социалните мрежи. Ако работният ви процес е свързан с тях, концентрирайте се изцяло върху нужното ви съдържание“, препоръчва още тя.
Други съвети са насочени към избягването на дигитално съдържание вечер преди лягане, тъй като то възспира мозъка да навлезе в естествените си фази на почивка и се нарушава отделянето на жизненоважни за нервната система и цялостния тонус хормони и вещества. Същото важи и за почивните дни, особено за хората, които се занимават с дигитални технологии по време на своята работа.
Българският офис в контекста на дигитално претоварване
Анастасия Манлихер е разработила тренинги и програми за психично и физическо здраве, като акцент в тях са техниките за бърза самопомощ. От своите лекции и обучения за различни компании тя споделя впечатлението си, че организирането на работната среда е може би най-големият проблем на българските офиси.
„Липсва ергономична и удобна обстановка за всеки един служител – като ниво на светлина, ниво на шум, ниво на лично пространство, което да позволи по-добра концентрация“, допълва още тя.
Според нея, за мениджърите на различни нива в България има още какво да се желае като демонстрация на усвоени меки умения и лидерски потенциал в действие.
В съвременното работно ежедневие генерално се наблюдава склонност към преекспониране или пък потискане на емоционални състояния, е на мнение Анастасия Манлихер.
„Изпада се в крайности, които разболяват както индивида, така и цялото общество, в което нивата на физическа и психическа агресия сериозно са нараснали“, предупреждава тя.
Изхвърлянето на деструктивния емоционален багаж по подходящ и безопасен начин е лична отговорност на всеки, казва Анастасия Манлихер. И е важно човек да го прави заради своето собствено ментално благополучие, а и заради хората, с които работи.