Лекар, ветеринарен лекар, д-р Мила Бобадова от "Добро хрумване"
Д-р Мила Бобадова за адреналина от професията ѝ, която в България е на световно ниво, а през годините се е развила оттук до Луната.
Предпочита животните пред хората. Това за нея е 100% сигурно. Твърди, че почти ежедневно иска да зареже всичко и да отвори бар на плажа. След което се замисля и казва:
"Всъщност съм голяма късметлийка, защото адски обичам работата си."
А работата ѝ по груби сметки заема над 80% от живота ѝ. Д-р Мила Бобадова е ветеринарен лекар от 22 години и твърди, че за нито един момент от тези над две десетилетия не е претръпвала към професията си, а притокът на адреналин е непрестанен.
Много вероятно е да я познавате под името, с което е популярна в социалните мрежи - Козата Ани. Когато в клиниката, в която работи, някой започне да се суети край регистратурата и да твърди, че има запазен час, но не може да се сети името на лекаря, това винаги е повод за усмивки. Често тези пациенти чакат именно Мила Бобадова, но на лицата им е изписано истинско неудобство.
Причината: леко странно е да съобщиш, че чакаш "д-р Козата".
Да лекуваш обществените недъзи
Всъщност Козата а.к.а. д-р Бобадова доби особена популярност преди години с инициативата, която поде с още ентусиасти за промени в Наказателния кодекс. С текстовете бяха криминализирани особената жестокост към животни и боевете с тях.
С нейно съдействие започнаха и първите особено видими кампании в България за осиновяване на бездомни животни. В един момент пациентите на клиники "Добро хрумване" бяха като сектанти - можеше да бъдат разпознати по значките, които носеха - Adopt don't shop.
Резултатът от всичко това не беше мигновен, но пък се оказа траен - културата на осиновяване в София не просто се появи, а и се разраства. По улиците ще видите все повече хора, които разхождат безпородни (и щастливи) кучета - прибрани или директно от улицата, или осиновени от приюти.
За обществената си работа Мила стана носител на правозащитната награда "Човек на годината" за 2011 г. Това обаче не пречи на лекарката да е на пълни обороти и в клиниката, която освен всичко друго и менажира.
© Надежда Чипева
Ежедневието на една Мила
Със ставането проверява служебната поща на клиниката. После продължава с профилите в социалните мрежи. След приключването на тези задачи започва пълноценни часове с пациенти.
"Ако нямам записани пациенти, съм на рецепцията, за да помагам при лудницата - заявки, поръчки, проблемни клиенти. Има и доста административна дейност", разказва тя за деня си. - "Общо взето, на този етап балансирам между мениджър, лекар, ментор в едно, за което фактът, че съм контрол монстър, хем помага, хем не съвсем. Координирам процесите в клиниката и екипа ми. Успоредно с това организирам и ежегоден конгрес по ветеринарна дерматология, както и други събития в този смисъл", продължава Бобадова.
Денят ѝ завършва късно, отново със служебния мейл.
Конкретно за професията си (извън всички допълнителни мениджърски ангажименти) казва, че е страхотна, защото съчетава любовта ѝ към животните, нуждата да общувам с тях и, разбира се, адреналина.
"Изключително е забавно и интересно. Да, понякога се цапаш, миришеш на неприятни неща, често имаш чужди секрети по себе си, но животните са прекрасно нещо", разказва докторката.
Уточнява също, че за да се посветиш на това занимание, трябва да си и луд:
"Нямаш свободно време, нямаш личен живот. Уморително е, дори изтощително. Много нощи не съм спала. Непрекъснато мисля за пациентите си, съпреживявам случващото се с тях."
В професията на ветеринарния лекар има обаче една голяма лъжа, отбелязва д-р Бобадова, и тя е "очакването, че ще общуваш само с тези, които харесваш повече, а именно животните".
"Всъщност няма как човешкият фактор да се изключи и това е особено натоварващо. Хората идват с проблем и са притеснени. И без да се усетят, пренасят това върху лекаря срещу тях, понякога твърде грубо", отбелязва тя.
На въпрос кои са най-големите предизвикателства в работата ѝ пак акцентира на човешкия фактор.
"Работата с животни не е сложна, стига наистина да ги разбираш и уважаваш. Сложното са хората. Те са изнервени, притеснени, разстроени и търсят помощ, което ги прави трудни за работа. Най-ужасен е моментът, в който знаеш, че не можеш да помогнеш, а толкова много го искаш", обяснява Мила Бобадова.
Качествата, които са нужни за това да бъдеш ветеринарен лекар, според нея са търпение, внимание към детайлите, емпатия, концентрация през цялото време.
"Но може би най-важното е уважението към животното. Това най-много ми помага на ежедневна база в работата. Ужасно ми е важно животното да е спокойно, докато работя с него", разказва тя.
Относно темпа на развитие на ветеринарната медицина д-р Бобадова отговаря лаконично - за 22 години, от колкото практикува, тая професия е скочила оттук до Луната. Професията се развива ужасно бързо, смята тя и добавя, че в България ветеринарната медицина е на световно ниво.
"Виждам го тук, но го виждам и когато пътувам. В България има страхотни специалисти и лекари, които истински обичат това, което правят. Когато започвах, едва успявахме да навием хората да заплащат за повече диагностика, включително за елементарни неща като кръвни изследвания. А днес мъжът ми, който също е ветеринарен хирург, оперира дискови хернии и маха тумори от мозъка на кучета и котки", обяснява Мила.
Тя е категорична в едно - за да станеш ветеринарен доктор, това решение трябва да бъде осъзнато и взето на сравнително ранен етап от гимназиалното обучение.
Като порасна, искам да стана лекар
"Не се решава в 12-и клас със справочник за висшите учебни заведения. Това е решение, което се взима много преди това. Защото или го искаш, или не. Посредственост тук не може да има. Нито образованието е леко, нито работата. Ветеринарната медицина не е хоби."
Самата Мила в ранните си години минава през няколко желани професии:
"Започнах от шофьор на боклукчийски камион, през океанолог, но накрая ветеринарната медицина победи."
По думите ѝ решението идва толкова рано, че "всъщност, преди да го взема, в общи линии се занимавах с играене на жмичка и обиране на крушата от кварталната горичка".
Вече уверена с какво иска да се занимава, посвещава образованието си на бъдещата ветеринарна медицина: учи в НПМГ, а след това в Лесотехническия университет в София.
Колкото до самото образование, сега според Мила Бобадова то е направо "разкошно".
"Когато бях студент, разнасяхме чуждестранни учебници, които не можехме да си позволим, и им правехме копия - четяхме от тях с вълнението на ученик, докоснал се до първия си буквар. Сега нещата са далеч по-лесни и това е разкошно! Имаме неограничен достъп до информация. Интернет ни направи този подарък и аз много го ценя. Има хиляди, хиляди статии, книги, обучения онлайн. Много университети и асоциации публикуват непрекъснато", казва лекарката. И добавя: "Ще се смеете, но и в Инстаграм, и във Фейсбук включително следвам няколко университета, асоциации и световноизвестни лекари и оттам научавам също много."
На въпрос каква е разликата между лекарите, които израждат крави и прасета по селата, и колегите им, които лекуват декоративни кученца, докторката обясни:
"Израждането на крави и прасета не е лесна работа, напротив. И там има много тънкости, познание и професионализъм. Да не говорим за факта, че тези животни са всъщност поминъкът на хората. Аз се възхищавам на тези ми колеги. Та те правят неща, които аз не знам дали бих могла. Освен това работата със селскостопански животни е доста опасна. Това не е куче, което може да те ухапе, или котка, която да те надере. Това са животни, които могат да те смажат с тялото си."
При домашните любимци нещата са по-различни и медицината повече напомня хуманната, защото те са съвсем различен обект. Отношението към тях е много по-различно и изисква висока квалификация по различни специалности, модерно и добро оборудване и база, в която да практикуваш, казва тя.
Ако попитате Мила Бобадова би ли променила решението си да бъде ветеринарен доктор, ще ви отговори моментално и категорично: "Не!" Но ако разговорът с нея поеме в посока какво си е представяла, че ще работи, след като завърши, ще ви отговори с усмивка:
"Абе, малко по-малко нервички си представях сякаш."
След което ще допълни:
"Но каквото и да съм си мислила, никога не бих се върнала назад с желанието да променя решението си да съм ветеринарен лекар."
Търсени умения за ветеринарен лекар
- Висше образование
- Специализация
- Комуникативност
- Бърза реакция
- Търпение (включително и към приятелите ти, които те обсипват със снимки на екскрементите на домашните си любимци)
- Готовност за почти пълен отказ от личен живот
Заплащането
За дипломиран, назначен на длъжност ветеринарен медик месечното възнаграждение варира между 1300 и 3000 лева, в зависимост от позицията, стажа и работното място.
Статията е част от кариерния навигатор "Моята кариера" и е със свободен достъп.
@ Надежда Чипева