Как се ръководи звезден отбор, уроци от съблекалнята на Моуриньо и Фъргюсън
Спортът има много общо с бизнеса по отношение на редица неща - мотивация, ценности и визия. Това може да обясни защо толкова много спортисти стават впоследствие големи бизнесмени. И определено има защо.
Спортът има способността да привлича внимание, да обединява хората, да свързва различни култури и най-важното – да предизвиква емоция и страст. Все пак всяка физическа активност учи и засилва черти като издръжливост, решителност и упоритост – същите лични качества са необходими за мениджър или служител, за да растат в кариерата си.
Именно заради тази огромна прилика много мениджъри и ръководители на екипи се учат от опита на спортните треньори, които имат задача не само да подготвят и обучат хората в отбора, но и да ги мотивират силно преди, по време и след спортна изява. И тяхната задача е още по-трудна, особено на тези, които ръководят играчи, струващи милиони евро, със заплати, надхвърлящи 20-30 млн. долара.
Звездните тимове са повече от сложни за управление, тъй като в тях участват истински спортни звезди с огромно самочувствие. В същото време треньорът трябва да направи така, че да бъде чут и неговите съвети да бъдат взети под внимание, а впоследствие да се осъществи атмосфера на взаимно уважение. И разбира се, стигаме до въпроса - как от отбор от звезди да се направи звезден отбор? Как треньорите действат в съблекалните, далеч от светлините на прожекторите, феновете и медиите?
Важни са отборните играчи, не звездните
Когато Фил Джаксън поема поста старши треньор на „Чикаго Булс“ през 1989 г., той осъзнава, че не може да разчита само на звездата Майкъл Джордан, за да спечели шампионата на Националната баскетболна асоциация (НБА). Джаксън прилага трио в нападение, създадено от помощник-треньора на „Булс“ по това време Текс Уинтър. Стратегията включва малко по-често отнемане на топката от ръцете на Джордан – предложение, което първоначално било посрещнато със съпротива от страна на звездата на отбора. „Чикаго Булс“ стигат до финалите срещу „ЛА Лейкърс“ през 1991 г. В петия мач двата отбора си споделят равенства преди последната четвърт. Джаксън отвежда отбора настрана в почивката и напомня на Джордан, че не трябва да стреля във всяка възможност, а да подава. При подновяването на играта Джордан печели топката и пробива през защитата. Всички очакват той да пробие и да отправи удар, вместо това той подава към съотборника си Джон Паксън, който стреля и отбеляза.
„След като Пакс вкара кош, си помислих: добре, нека продължим да го правим по този начин“, обяснява Джордан в документалния филм на Netflix от 2020 г. „Последният танц“.
След като укротява егото на Джордан и го накара да разбере, че съотборниците му могат да му помогнат, Джаксън успява да създаде по-опасна и непредсказуема бойна единица, което позволява на „Чикаго Булс“ да спечелят три шампионата между 1991 и 1993 г. и да повторят постижението отново от 1996 до 1998 г.
Управление на таланта
Набирането на „служители“ е ключова част от професионалния футбол – особено за мениджърите на големите отбори, но нещо, което се откроява ясно, е вниманието на Жозе Моуриньо към прогреса на индивидите. Взимаме за пример сегашния наставник на италианския „Рома“, който преминава и през „Челси“. В лондонския клуб е привлечен футболиста Джо Коул, който трудно се адаптира, но по-късно показва огромно подобрение.
„Критиката на Моуриньо винаги е градивна, когато ми беше трудно, винаги ме е канил да обсъдим нещата, да поговорим за играта обширно. Накрая ми казва точно и ясно какво иска от мен“, споделя Джо Коул в интервю.
Моуриньо винаги е бил нащрек за онези, които искат да се научат и е бил твърдо убеден, че играчите най-вероятно ще разгърнат своя потенциал, когато са отворени за съвети, вместо просто да разчитат на естествените си способности. В това вярва и легендарният наставник на „Манчестър Юнайтед“ сър Алекс Фъргюсън.
„Когато дадете шанс на млад и амбициозен човек, вие не само създавате по-дълъг живот на екипа, но и възпитавате лоялност у него. Те винаги ще помнят, че вие сте мениджърът, който им е дал първата им възможност“, обяснява Фъргюсън.
Никога, никога не отстъпвайте контрола
Звездните отбори обикновено са изградени от звездни изпълнители, с огромно его, което може да доведе до липса на уважение към ръководителя. Така обаче отборът няма солидна основа и настава хаос, в който всеки се оправя както може. Психолозите обясняват подробно този феномен – когато някой от екипа прояви неуважение към ръководителя, не го слуша и се противопостави публично, а в същото време не последва ответна реакция, то другите членове намаляват своя праг на вяра и респект към наставника си.
„Има моменти, в които трябва да се запитате дали определени играчи влияят негативно на атмосферата в съблекалнята, на представянето на отбора и на контрола ви върху останалите футболисти и служители. Ако е така, трябва да прекъснете това с всички средства и да не отстъпвате“, сигурен е Алекс Фъргюсън.
Един от начините за изместване на баланса от екип от звезди към звезден екип е да се развие споделена отборна идентичност. Вместо да разчитат на таланта на един лидер или личност, който трябва да отведе групата напред, различни членове на екипа могат да поемат лидерски роли по различно време и в различни ситуации. Това помага да се сподели и тежестта на лидерството.
Победа и нищо друго
Всеки един мениджър трябва да вдъхва увереност и в нито един момент да не показва съмнение в способностите на отбора. Бившият футболист Джон Тери, запитан кое е най-доброто качество на един треньор, споделя:
„Добрият треньор трябва да кара хората му да се чувстват големи, а не малки. Когато имаш мениджър, който ти набива всеки ден, че си най-добрият… това се отразява на играчите и ние излизаме там, вярвайки в това.“
Разбира се, част от рецептата за успех минава през известен риск. В това е сигурен мениджърът на „червените дяволи“ Фъргюсън, който определя себе си по-скоро като комарджия в спорта.
„В късните етапи на мачовете, ако все още губим - да речем 1:2, 15 минути преди края, бях готов да поемем повече рискове. Бях напълно щастлив, ако загубим с 1:3, но това означаваше, че сме си дали добър шанс да завършим наравно или да спечелим“, споделя още той.
100% никога не е таванът
Позицията "мениджър на отбор" е въведена за първи път през 19 век. Целта му е да избира отбора и тактиката, но еволюира в много повече роли. Може би най-важната цел на един звезден мениджър е да изтръгне допълнителни 10-15% от най-добрите играчи.
Меси и Роналдо са станали толкова добри именно заради мотивацията и отличното управление от страна на хората, които са ги тренирали. В скорошен брой на The Blizzard наставникът Гуус Хидинк обясни ролята на мениджъра за мотивацията и подкрепата, за да могат най-добрите футболисти да се раздадат на повече от максимума на своите възможности.
„Всички хора, които са надарени с потенциал да направят нещо, могат да постигнат по-високо ниво на представяне, да се подобрят с 10 или 15 процента. Ключът е да се определи какво ще предизвика това подобрение. Ако играчите разбират какво трябва да правят на футболния терен, каква е тяхната мисия в отбора, тогава получавате комбинация, която работи“, смята Хидинк.
Кристиано Роналдо е играч от световна класа, който е изключително професионален в подхода си, но е направен по-добър от тези, които го тренират чрез физически и психически подобрения. По същия начин, по който сте принудени да работите повече във фитнеса, ако сте придружени от добър личен треньор, звездният мениджър може да извлече най-доброто от звезден играч.