HR общността: Служителското преживяване е новият наратив
Потребителското преживяване, което еволюира в служителско преживяване, е централна тема в компаниите на бъдещето. Съображенията по темата за неговото възприятие и измерване динамично се променят и от авангардни пред очите ни се превръщат в норма.
Това стана ясно по време на дискусия на среща на HR общността в България, организирана от "Капитал Кариери", с партньори "Бенефит Системс България" и "Томбоу България".
на снимката горе от ляво надясно: Венцислав Бояджиев, Корнелия Венева, Невена Танева, © Лили Тоушек
Понятието "служителско преживяване" навлезе стремително преди около 5 години, когато започнахме да правим непосредствен паралел между важността на изживяването на клиентите за бизнеса с важността на изживяване на вътрешните клиенти на същия този бизнес, и да се фокусираме върху ползването на “X” данните – данните за преживяването, започва дискусията Невена Танева, HR директор на SAP за България и Румъния.
И продължава, че голямата промяна идва от начина, по който организациите мислят за хората - дали мислят за тях като за служители през продуктивността или като за човешки същества с комплексен живот и емоционални преживявания, които не спират на работа.
"Като професионалисти ние разширяваме своите концепции и мислим за култура на здраве и благосъстояние, психично здраве, здравословно лидерство и как да организираме вътрешните процеси си така, че да са интуитивни, дигитализирани и приятни за хората", допълва Невена Танева.
Невена Танева, © Лили Тоушек
За Венцислав Бояджиев, управляващ директор на “Линдстрьом България”, служителското преживяване се дефинира от пет аспекта: обективна, прозрачна и ясна система за проучване на мнението на служителите - доколко те са удовлетворени и спокойни на работното си място; осигуряване на ефективна и предразполагаща работна среда (хигиените фактори); предлагане на всички възможности за кариерно, професионално и експертно развитие на хората; възможност за открит диалог и комуникация с ясни правила и не на последно място - осигуряване на баланс между работа и личен живот.
"Стремим се да направим така, че хората да се събуждат сутрин с удоволствие и да идват на работа с радост", каза той.
С опита си научава, че различните хора се мотивират от различни мотиватори, затова, за да е ефективен в управлението на служителско преживяване, подходът към всеки човек трябва да бъде индивидуално съобразен, е на мнение управляващият директор на “Линдстрьом България”.
Венцислав Бояджиев, © Лили Тоушек
Тенденция, което ще продължи да се развива и задълбочава, е хуманизирането на бизнеса.
"Хората отдавна получаваме от работата си много повече от пари и професия. Когато идваме на работа, искаме да бъдем видяни и чути, да бъдем зачетени като индивиди, да намерим смисъл и вдъхновение", подчертава Корнелия Венева, Site Operations Officer в "Uber Engineering София".
Kомпанията e иноватор - вярва в концепцията за зеленото градоустройство, устойчивостта и споделената икономика с мисъл за хората и застъпва тези политики в организационната си култура.
"Това, което правим като организация - да променяме света и индустрията, в която оперираме - се засяга и в програмите ни за хората. Знаем, че колегите ни искат да оставят значима следа, да са активни в промяната. Друг основно вярване е, че искамe хората ни да се чувстват щастливи в работата", подчертава Корнелия Венева.
Корнелия Венева, © Лили Тоушек
Нов подход в измерването на служителско преживяване
За Венцислав Бояджиев, който в България ръководи екип от 59 човека, отговаря за дейността на компанията и в Румъния и по своите собствени думи - съвместява длъжността и на HR мениджър, самата езикова смяна на дефиницията за специалист по човешки ресурси с “HR бизнес партньор” говори за промяна в нагласите.
Веднъж на 4 месеца в “Линдстрьом България” се измерва представянето на служителите, а от една година компанията ползва иновативен метод за измерване на служителското преживяване - вместо компанията да дефинира въпроси, по финландска методика предлага на служителите сами изберат темите, по които да дават оценки.
“Лично аз се изненадах от последното проучване. Оказа се, че за служителите ни в България на първо място е сигурността на работното място. И това беше доста по-различно от резултатите в Румъния и на групово ниво, където хората поставиха на първо място възнаграждението", споделя Венцислав Бояджиев.
Подходът обръща процеса - вече не организацията избира какво да пита, а хората дефинират важните теми, по които да се работи.
“Всичко може да се измери и ние правим непрекъснато проучвания. Веднъж на няколко месеца предлагаме на служителите си въпросник, в който ги молим да споделят как се чувстват по отношение на важни аспекти от професионалния си живот”, коментира Корнелия Венева практиките в "Uber Engineering София".
SAP е една от първите компании в света, които въвеждат още през 2016 г. концепцията за постоянен диалог между служителя и неговия пряк ръководител вместо годишна оценка на представянето. Регулярни проучвания за нивата на удовлетвореност и стрес, преживявания, свързани с гъвкавия модел на работа и очаквания от бъдещето на работата, са едни от инструментите, чрез които SAP поддържа диалога на всички нива и измерва здравето на организацията.
от ляво надясно: Невена Танева, Корнелия Венева, Венцислав Бояджиев, © Лили Тоушек
Здравословното лидерство и служителското преживяване
Средният мениджмънт е най-натоварен с очаквания от страна и на хората, и на компаниите. Един добър мениджър отдавна не отговаря само за резултатите. Той трябва да е добър в работата си, но също така да е ментор и коуч, да мисли за това какво могат да постигнат хората му, да ги съпровожда по пътя и да познава добре себе си.
“Нашите мениджъри минават през различни обучения, които ги развиват не само като професионалисти, но и като личности”, каза Корнелия Венева.
За Венцислав Бояджиев също съвременният мениджър трябва да е комплексна личност. За да може компанията да поддържа здравословна организационна култура, е ключово да има достатъчно много мотивирани и подготвени мениджъри в нея.
С това е съгласна и Невена Танева - като развиват себе си като човешки същества и професионалисти, лидерите развиват хората.
“В организациите вече стигаме доста далече – даваме пространство и стимулираме разговор за психичното здраве със специален фокус върху мъжете и позитивната мъжественост, за менопаузата като важен житейски преход, за депресията и траура. Служителите вече очакват много от работодателите си и, макар бизнес организации, те стават и източник на смисъл, емоционални връзки, духовно развитие. Темите, които избираме да адресираме показват как мислим за хората”, допълни тя.
Какво ще цени следващото поколение
Младите хора не искат да притежават неща, а да преживяват, убеден е Венцислав Бояджиев, и подходът като към тях трябва да е различен. В “Линдстрьом” на групово ниво близо 10% от служителите са взели доброволно участие в целеполагането, което е в основата на Стратегия 2025 и това се отразява положително и за компанията, и за хората.
“Ангажирането на служители от различни нива им дава крила”, смята той.
Дистанционната работа има превес в софтуерната индустрия и компаниите в нея не се притесняват от хибридния модел на работа. Невена Танева, която освен в България, отговаря за HR дейността на SAP и в Румъния, е на мнение, че да се ангажират хората, които работят от дома, е въпрос на силна организационна култура.
“Преживяванията са новият наратив. Да прекарваме време заедно в различна и стимулираща офисна среда, работейки и забавлявайки се и да препотвърждаваме ценностите на организационната ни култура по всякакъв начин е начин да останем емоционално свързани”, обобщи тя.
