Заплащане на отпуск при непълен работен ден - коментар от Даниела Колева, Sb Accounting & Consulting
Гъвкавостта на работния процес стана повече от популярна тема, особено след пандемията. Немалка част от хората оцениха високо възможността да балансират по-добре работа и почивка или пък да съвместяват проекти за различни организации.
- На колко дни платен отпуск има право служител на непълен работен ден?
- Как се заплаща отпуска, когато служителят работи на непълно работно време?
- Как се смята трудовият стаж при служители на непълно работно време?
- Каква е разликата между „непълно“ и „намалено“ работно време?
На тези въпроси отговоря Даниела Колева, ръководител отдел "Пейрол" в Sb Accounting & Consulting.
© Даниела Колева
Интересно е да се отбележи, че през 2022 г. в Европейския съюз е имало приблизително
34,7 млн. души, заети на непълно работно време,
което е увеличение с около десет милиона в сравнение с 2002 г. През този период броят на хората, предпочели да работят на непълен работен ден, нараства почти всяка година за сметка на служителите в ЕС на пълно работно време.
С увеличаването на работещите на непълен работен ден е напълно нормално въпросите около този вид заетост да се увеличат. Така на преден план излиза казусът със заплащането на отпуската.
При платения годишен отпуск (ПГО) на пълно работно време работодателят е длъжен да заплати на служителя възнаграждение, което се равнява на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работещият е отработил най-малко 10 работни дни.
Как обаче стои въпросът със
заплащането на отпуск, когато човек работи на непълно работно време?
За да отговорим правилно на въпроса, първо трябва внимателно да разгледаме дефиницията за този вид заетост:
„За непълно работното време може да говорим тогава, когато продължителността на работния ден е част от нормалното или намаленото работно време, определено в закона. Под „непълен работен ден“ се разбира непълно работно време в границите на работния ден, при което служителят работи с по-малка от законоустановената продължителност на работния ден“, обяснява още Даниела Колева, ръководител отдел "Пейрол" в Sb Accounting & Consulting.
Непълният работен ден може да е с различна продължителност - 3, 4, 6 и др. часове. Непълното работно време се договаря между служителя и работодателя в трудовия договор или в допълнително споразумение или по изключение едностранно от работодателя в хипотезата на чл. 138а от Кодекса на труда (КТ).
Общ принцип е, че служителите, работещи при непълно работно време, ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат тези, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права взависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други. Същото правило важи и при заплащането на отпуски.
Служителите на непълно работно време обаче имат право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което им се признава за трудов стаж.
„Това поражда въпроса кое време се признава за трудов стаж? Отговор ни дава чл. 355, ал. 2 КТ - за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения“, заявява Даниела Колева.
Например, ако служител работи на непълен работен ден с продължителност 4 и повече часа на ден, това му се зачита за пълен ден трудов стаж и този човек има право на целия ПГО, признат по закон (20 работни дни). Ако служителят работи на 3 или по-малко часа на ден, това не му се признава за 1 ден трудов стаж. Следователно той има право на ПГО пропорционално за времето, което му се признава за трудов стаж. В случай, че работи 3 часа на ден, това ще са 8 дни ПГО (за 2 часа работа ще има право на 5 дни ПГО, а за 1 час - 3 дни).
Но как се изчислява
сумата за платения отпуск на служител при непълно работно време?
Сумата се изчислява от средното дневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който той е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
„При всички други видове отпуски - при временна неработоспособност, неплатен отпуск, отпуск поради бременност и раждане и т.н., няма особености при техния размер и заплащането за тях при непълно работно време“, коментира Даниела Колева.
Тя допълва, че единственото изключение е при отпуска за кърмене и хранене на малко дете, която се полага на служители от женски пол.