Шотландия ще опита 4-дневната работна седмица с цел постигане на “икономика на благосъстоянието”
След като експериментът с 4-дневна работна седмица в Исландия стана известен и то най-вече, защото в него намаленото работно време не засяга възнаграждението, темата стана любима на служителите. Идеята обаче не звучи толкова обещаваща за работодателите. И все пак, ето че сега по пътя на “по-малко часове, по-висока продуктивност, същото заплащане” поемат и други страни - последният пример е Шотландия.
Според най-новото проучване на изследователския Институт за публични политики (IPPR) в Шотландия, 80% от служителите предпочитат 4-дневна работна седмица, като същият брой хора смята, че това би повишило благосъстоянието им. Властите ще обмислят намаляване на работното време с 20%, без да засегнат продуктивността на служителите, така че заплащането да остане същото, съобщава BBC.
Идеята за намалено работно време изглежда цели да гарантира, че почивайки 3 дни седмично, служители ще се чувстват по-добре. 65% от служителите взели участие в проучването казват, че намалената работна седмица ще ги направи по-продуктивни.
С теорията за намалено работно време шотландското правителство ще експериментира поне веднъж, както е обещано в предизборната кампания на спечелилата изборите националистическата партия SNP. В публикувания доклад се казва, че “новото шотландско правителство се ангажира да проучи по-кратката работна седмица като стъпка към „икономика на благосъстоянието“, откривайки нов разговор за това как организираме работата.”.
По-малко часове може да решат проблемите с психичното здраве, демографията, туризма
Работодател, който избира да намали работното време на служителите си, като запази възнагражденията им, би трябвало да е такъв, който по принцип се стреми да се грижи за психическото им благосъстояние. Доверието, гъвкавостта, творческата свобода и доброто управление карат хората да се чувстват ценени и да виждат смисъл в работата си.
Намаленото работно време само по себе си не гарантира, че мениджърите се грижат за психическото здраве на служителите или че служителите знаят начини, по които да използват технологиите по-добре за справяне с различни задачи. В тази връзка IPPR Шотландия посочва в доклада си, че часовете, които вече не се работят, могат понякога да се използват за постигане на конкретни резултати чрез допълнителни обучения - по-специализирани или по-общи. Те могат да се провеждат на принципа на отпуска за обучение или командировките. На работещите родители пък могат да се дадат възможности за съкратено работно време, като част от годишния им отпуск или да се въведе отпуск за родители.
Япония например се стреми да намали работно време на служителите, за да се справи с два проблема - многото дни работа без отпуск и културата на дълги работни часове дневно. Страната има голямо демографско предизвикателство - заради ниската раждаемост е с най-големия брой застаряващо население в света.
В доклада като добър пример се посочва и Исландия, която има положителен опит от намаляването на работната седмица с 4 часа, освобождавайки един работен следобед за служителите. Дава се пример и с Нова Зеландия. В края на месец май премиерът Джасинда Ардерн предложи на работодателите да разгледат 4-дневната работна седмица и други гъвкави възможности за работа като начин за стимулиране на туризма и помагане на служителите да се справят с постоянните проблеми при баланса между работа и личен живот.
Във включване на живо във Facebook Ардерн обяви редица предложения на правителството - от по-кратката работна седмица до повече официални празници, като средство за стимулиране на икономиката и насърчаване на вътрешния туризъм, докато границите остават затворени за чужди граждани. Властите в страната са убедени, че ако има по-голяма гъвкавост в работния живот на хората, те ще пътуват много повече. След пандемията туристическият пазар, който е основен за страната, спадна сериозно.
Какво предстои
IPPR Шотландия предлага да се създаде комисия за “Намалени работни часове”, която да спомогне за напредъка на експеримента в различните сектори в страната. Оттам искат да разберат как ще се отрази теорията на служители, които не работят в офис и получават по-ниски заплати, както и на тези, които работят на непълно работно време.
В доклада се посочва, че е необходимо не само да има граница на максимално допустимите работни часове (каквата вече има съгласно Директивата на ЕС за работното време), но и да се поставят минимални часове за заетост.