Какво научихме досега от поредицата The Future of Work
Целодневният хибриден форум дава възможност на лидерите и специалистите по човешки ресурси да черпят ноу-хау и да обменят опит с 19-те лектори, които ще се включат от различни точки на света и България. Те ще обсъдят темите свързани с лидерството в турбуленти времена, новият пазар на таланти, технологиите и промененият работен живот. Заявете билети за вашия мениджърски екип тук.
Подробности за лекторите и темите, можете да прочетете в статията на "Капитал".
Проактивността - новото най-важно умение
Един от основните уроци, които служителите трябваше да научат е, че в условия на дистанционна работа трябва да бъдат проактивни. Допреди това мнозина бяха свикнали да бъдат реактивни (т.е. действията им зависеха изцяло от външни фактори), чувстваха се комфортно със стария модел на управление "командване и контрол". Начинът на работа, който стандартният офис модел предполагаше - непрекъснато съгласуване с мениджъра си вместо с колегите си, преди да вземат решение, изиска голяма промяна в начина им на мислене и действие. В интервю за “Капитал” Уейн Търмел (на снимката вляво), съосновател на Remote Leadership Institute в САЩ, очерта именно този проблем като основен за страни като Украйна, Чехия и Словакия, които подобно на България допреди пандемията нямаха широкоразпространена практика за работа за от дистанция. Липсата на проактивност не само усложни работата на служителите, но и увеличи тежестта върху мениджмънта.
Промененото офис пространство
Обяви за работа
Покажи всички
Проактивността до голяма степен е зависима от усещането за принадлежност и значимост в организацията. Вярването в кауза и работата в екип, с който се гонят общи цели е вероятно един от малкото аспекти на работата, които ефектите от пандемията няма да променят. Интензивната онлайн комуникация показа, че може да бъде много изтощителна и често неефективна. Затова все повече компании започнаха да адаптират хибридния режим на работа, който позволява на служителите да се виждат на живо няколко дни в седмицата или месеца в офиса. Много офис площи останаха неизползвани, но и много промениха изцяло концепцията си, като се превърнаха в споделени пространства, подходящи за срещи и събития, вместо редици от бюра с компютри. Такива примери могат да се видят в компании като Tavex, която приложи метода Design Thinking в иновативното си офис пространство в София или Proxiad, която премести служителите си в изцяло ново офис пространство през август т.г. с цел поетапно преминаване към хибриден режим на работа. Според Кей Сърджант (на снимката вдясно), експерт по въпросите на дизайна и стратегията на работното място, тези промени са нужни, за да могат да еволюират компаниите към бъдещето на работа. Тя изреди някои ключови стъпки за пътя напред:
1. приемането на факта, че връщането в офиса от миналото не е отговор
2. преминаване от фиксирано към гъвкаво работно време и създаването на повече от една работна среда
3. преосмисляне на целите на мястото и създаване на завладяващи пространства, които отговарят на тези цели и които привличат хората да бъдат там
4. използване на технологиите за намаляване на точките на допир и създаване на места, които са пригодени към отделните хора.
Психичното здраве - новата “голяма” тема
Психичното здраве на служителите след ерата на Covid-19 e жизнено важно за успеха на компаниите, категорични са специалистите. Ако дори един член от екипа страда от депресия, то заради това може да се срине целият работен процес. Мениджърите са хората, които имат отговорната задача да се грижат за всички и да дават своя принос за здрава и мотивирана работна среда. В скорошния уебинар на “Капитал” и “Кариери” “Психичното здраве на работното място” от проучването Workplace Mental Health in the post-Covid-19 era: The local realities се откроиха някои основни аспекта на проблемите със психичното здраве:
- над 50% от българите не могат да се отпуснат, т.е. изпитват трудности при справянето със стреса
- около 50% от служителите на експертна позиция имат по-малко усещане за личната си значимост спрямо хората на висши ръководни позиции
- ⅓ от всички служители смятат, че промените са намалили шансовете им за бъдещ просперитет
Питър Диас (на снимката в средата), главният изпълнителен директор на международния Институт за психично здраве на работното място сподели, че "мениджърът е нужно да накара своя служител да му се довери, да знае, че в негово лице трябва да вижда съюзник в борбата срещу депресията, а не човек, който би засилил неприятните чувства". В тази връзка Адамантиос Францис, главен изпълнителен директор на "Златна Панега цимент" АД, казва, че "след идването на коронавируса всяка компания е длъжна да акцентира върху своите политики - както за психическо, така и физическо здраве". Положителната тенденция според Георги Брашнаров, изпълнителен директор на "Немечек България" е, че "ако в началото на пандемията страховете както на самата компания, така и на служителите са били доста, то с течение на времето те са намалели" и това не би било възможно, ако липсва грижа за психичното здраве на служителите.
