Ново откритие: Отдалечената работа подхранва икономическия растеж
Професор Никълъс Блуум от Станфордския университет открива, че хибридната и дистанционната работа могат да осигурят 3-4-процентнo увеличение на БВП, разпределено през следващите няколко години
Никълъс Блуум е професор в катедрата по икономика в Станфордския университет, професор в Станфордското бизнес училище и Станфордския институт за изследване на икономическата политика, и съдиректор на oтдела за програмата за производителност, иновации и предприемачество към Националното бюро за икономически изследвания в САЩ. Той е сътрудник на Американската академия на изкуствата и науките и на “Икономическо общество”, както и носител на награда “Фриш”, връчвана за научни постижения в областта на икономиката през 2010 г., както и на наградата Бернасер през 2012 г., която се дава на млади икономисти за постижения в областта на финансите и макроикономиката.
Неговите изследвания се фокусират върху измерването и въздействието на несигурността върху инвестициите, трудовата заетост и растежа. Той също така работи върху измерването на управленските практики, производителността и иновациите. В интервю за Bloomberg той разказва за първите си научни открития за ефекта от работата от вкъщи и коментира резултатите от последно проучване, разглеждащо ефектите от новите модели на работа.
През 2011 г. Никълъс Блуум води лекция по приложна статистика на магистри втора година. С изненада той вижда, че един от студентите на задните банки е съоснователят и главен изпълнителен директор, и в този момент председател, на Ctrip.com (сега Trip.com), една от най-големите туристически агенции в света. Блуум отива да разговаря със студента Джеймс Лианг и научава, че той иска да проведе проучване за ефекта от работата от вкъщи, защото “офис пространството в Шанхай е много скъпо и имаме голям кол център”. Професорът проявява желание да се включи в експеримента и започват пилотно контролирано проучване сред 250 души.
Представата на компанията за работата от вкъщи към онзи момент е, че ще спести много разходи, но за сметка на производителността на служителите. “Тогава шегата беше, че тримата големи врагове на работата от вкъщи са леглото, телевизорът и хладилникът”, споделя Блуум в интервю за Bloomberg.
Експериментът започва и студентът и професорът остават изумени - производителността на хората, които работят от вкъщи, се повишава с 13%. Около две трети от това увеличение се дължат на факта, че служителите работят повече време, защото закъсняват по-малко и правят по-кратки обедни почивки и разходки до тоалетната. “Може би през 2022 г. не изглежда изненадващо, но тогава през 2011 г. беше доста впечатляващо”, спомня си за откритието Блуум.
В края на експеримента компанията казва, че всеки, който работи в кол центровете, може да работи от вкъщи. Но малко от служителите се възползват от тази възможност. До 2020 г. само 50-60 служителите работят от домовете си. Лианг споделя на професора, че причината за това е, че има негативна стигма с доброволното решение да работиш от вкъщи. Пандемията обаче промени това, защото всички го правеха и сега тази стигма изчезна и се превърна в нещо нормално.
Хибридна работа - по-малко напускащи
През лятото на миналата година Блуум и Лианг се срещат отново и решават да започнат ново проучване, но този път за хибридния модел на работа. Анкетират 1600 програмисти, финансисти и маркетолози, около 25% от които мениджъри, работещи изцяло от офиса или хибридно - два дни от вкъщи, три от офиса.
Резултатите стават публично достъпни през април тази година и не са така изненадващи, както тези от първото им съвместно проучване. Докладът How Hybrid Work From Home Works Out открива, че хибридният модел на работа води до непроменени нива на производителност. Но той има една голяма полза - процентът напускащи служители спада с една трета, а удовлетвореността от работата, балансът между професионалния и личния живот и намерението на служителите да останат във фирмата са значително по-високи.
Кой иска/не иска да работи от вкъщи
Блуум подчертава, че средните средните резултати могат да бъдат подвеждащи, като в случая с непроменената производителност при хибридната работа. Казва, че приблизително една четвърт от хората изобщо не искат да работят от вкъщи, а искат да работят в офиса пет дни в седмицата. Демографските данни показват, че в повечето случаи това са млади и необързани хора или по-възрастни, бездетни хора. В същото време една трета са в другата крайност - искат да работят от вкъщи 5 дни в седмицата. Това са обвързани хора с малки деца, които пътуват често. Останалата част от хората е някъде по средата.
Има разпределение, което определям като дъмбелообразно. Има две тежести в двете страни и една дълга, тънка дръжка по средата.
Източник: Shutterstock
Ако поставите нещо по средата повечето хора са щастливи. С хибридната работа не е точно така
Ситуацията с работата от вкъщи не отговаря на повечето модели, които икономиката наблюдава. Блуум дава следния пример:
Ако анкетирам хората каква температура искат да има климатик в офиса, разпределението обикновено е нормално: повечето от тях избират средна температура, няколко са в крайностите. Ако поставите нещо по средата, повечето хора са почти щастливи. С работа от вкъщи е наистина трудно. Средната стойност на това разпределение е около 2.5, но не много хора всъщност работят от вкъщи в тези два или три дни в седмицата.
Дългогодишните наблюдения на професора го навеждат до прогноза за “раздвоен пазар на труда”. Ще има компании, които заявяват, че държат на работата в офиса и хората им работят там пет дни в седмицата. Една четвърт от заетите на пазара ще харесат този модел и ще работят в такива фирми, а останали три четвърти бавно ще се отдалечат. Заради това ще има други фирми, които ще казват, че работят изцяло дистанционно и хората, на които това им допада, ще започнат работа при тях. Блуум вярва, че ще има голяма промяна, защото вече ясно се вижда, че компаниите започват да се диференцират по отношение на политиките за работа от вкъщи.
През май 2020 г. Марк Зукърбърг каза, че служителите на Meta ще могат да работят от вкъщи и след пандемията, стига работата им да позволява. Миналата седмица Илън Мъск шокира света като заяви на служителите в Tesla, че ако не се върнат в офиса
пет дни в седмицата, трябва да напуснат.
Ръководството на Salesforce още преди две години беше още по-категорично с изявлението, че работният ден от "9 до 5 е умрял", и позволява на много от служителите си да работят дистанционно за неопределен период от време.
Какви са ползите/недостатъците на променения пазар на труда
Станфордският професор открива два вида ползи от навлезлите нови модели на работа.
Едната засяга производителността на хората, които могат да работят от вкъщи. Оценките му са, че този модел на работа може да увеличи производителността им с 3%, 4%, 5%. Те може би са половината от работната сила в САЩ, но обхващат около две трети от приходите, което е от значение за брутния вътрешен продукт (БВП). Така че може да се разглежда като 3-4% възможност за увеличение на БВП, разпределено през следващите няколко години.
Другата полза, която вероятно е още по-голяма в дългосрочен план, е положителното въздействие върху предлагането на работна ръка. Има редица групи хора, за които възможността за работа от вкъщи е единствената. Много хора – с малки деца, с увреждания, хора, които са близо до пенсионна възраст, студенти, може да се възползват от възможността да работят три дни в седмицата по шест часа на ден без пътуване до работното място, но не биха били готови да правят това пет дни в седмицата, нито да пътуват до офиса. Според Блуум това може да увеличи предлагането на работна ръка с 2%, 3%, 4%, което би имало много голямо влияние върху растежа.
По отношение на недостатъците на новите модели на работа, като най-обезпокоителен Блуум посочва “напрежението върху градските бюджети и обществения транспорт”. Проблемът с масовия транспорт е, че почти всички разходи са фиксирани, но приходите са променливи. Така че, ако имате 30, 40% спад в пътниците в метрото, тогава разходите на общините падат с няколко процента, а приходите намаляват с 30%. Очакванията на хората са, че за това трябва да плащат общините, но Блуум посочва, че градовете също са изправени пред по-ниски данъци върху имотите, хотелите и продажбите на дребно.