Как се работи в екип с неекипен играч
Когато член на екипа проява неприемливо за професионалната си роля отношение към работата (или хората), съществува реален риск от т.нар "социално заразяване". Социалното заразяване е негативен имитативен поведенчески ефект, който се изразява в намаляване на мотивацията и рефлектира върху представянето на другите хора. Затова и решението на проблема се явява като ключово не само в индивидуално, но и в групово отношение.
Работите ли с някой, който не е отборен играч? Такива хора има навсякъде и е напълно нормално. Обикновено те са прекалено фокусирани върху завършването и популяризирането на собствената си работа, пренебрегвайки отборната такава. Тези колеги рядко биха подали ръка на друг в труден момент, съсредоточавайки се в своите задачи и поставяйки своя успех като цел номер едно. И докато другите се борят като един екип за спазването на даден краен срок, те просто не участват – или поне не активно. Това не е просто разочароващо, това може да повлияе на представянето на цялата ви група.
Но как да работите с такъв човек и в същото време успешно да пренебрегвате факта, че той е самостоятелен играч в екип от хора. Всъщност възможно ли е чрез целенасочена стратегия да накараме такъв човек да преобърне философията си и да започне да се разглежда като част от едно цяло, а не като самостоятелна единица?
Социалното заразяване
Когато член на екипа проявява лошо отношение, съществува реален риск от социално заразяване. То се изразява в спад на мотивацията и представянето на всички в екипа, с които влиза във взаимоотношения.
„Всички улавяме фините знаци от други хора и това се отразява на нашето поведение и действия“, казва пред HBS Сюзън Дейвид, основател на Института за коучинг Харвард/Маклийн и автор на книги за емоционална интелигентност. „Дори един да не е екипен играч, той подтиква цялата група към по-ниски нива на ангажираност и по-малък фокус върху споделената цел“.
Пренебрегването на проблема обаче не е решение, защото това често води до изострянето му.
„Има много негативни последици, когато дори един да не участва наравно с другите в екипните ангажименти“, споделя Алън Коен, професор по мениджмънт в Babson College, като допълва: „Колкото по-дълго продължава целият процес, толкова по-зле става по отношение на това колко разочаровани ще станат другите членове на групата“.
Не правете прибързани заключения
В човешката природа е да правим предположения за причините зад поведението на някой друг, дори когато липсват реални доказателства.
„Така работят мозъците ни“, обяснява Коен.
Но този пряк път не винаги ни води до правилните заключения. Вместо да приемате, че някой е просто мързелив или му липсва ангажираност, първо е добре да направите малко проучване в тази насока. Корените на поведението на човека може да ви изненадат. Възможно е конкретният колега да се справя със стресова ситуация у дома, която да води до разсейване в офиса. Или може да изпитва работно напрежение, за което не подозирате. Или да не е сигурен как най-добре да допринесе към екипната работа. Затова е хубаво при подобна ситуация да не прибързвате и да не приписвате на някого етикети, без те да са подплатени с адекватни факти.
Започнете диалог
Подхождайте към колегата си с приятелски въпроси, вместо с обвинения и нападки. Дори и да не сте на лидерска позиция в екипа, считайте това за добра възможност да упражните своите лидерски умения. Подходете стратегически към вашия колега и го питайте въпроси, за да разберете какво точно се случва, опитайте се да го опознаете като човек и личност. Ако разберете дали разглежда неекипната работа като проблем, то ще знаете как да действате нататък.
Важно е да сте сигурни, че т.нар. неотборен играч всъщност е отблъснат от самия екип. Защото все пак няма как да се чувстваш лоялен и привързан към колегите, когато самите те са те отблъснали. Затова е важно лидерът на групата да поеме инициатива за включването на човека в екипа и неговата адаптация. Помислете дали да не заведете колегата си на кафе или обяд, само за да се опознаете по-добре. Вземете и няколко колеги, за да насърчите сплотеността. Повече взаимодействия ще насърчат по-приятелски групови отношения. Най-често „бойкотът“ на екипните задачи се случва при липса на комуникация.
Преразгледайте мисията на екипа
Понякога член на екипа, който не сътрудничи, всъщност може да помогне за идентифицирането на основните проблеми на цялата група генерално. Той може да е човекът, който показва, че нещо не е наред. Възможно е подходът на вашия екип да не работи или цялостната ви мисия да не е достатъчно ясна. Използвайте тази възможност, за да проведете разговор с всички за това каква трябва да бъде споделената визия на групата и най-добрите методи за достигане до нея. Тази яснота трябва да помогне за повишаване на чувството за ефективност и производителност на всеки.
"Много хора отиват на екипни срещи, фокусирани само върху това да се обсъди какво е направено и какво не е направено. Екипите, които са заобиколили по-ранните въпроси относно мисията, често са склонни да навлизат в тресавището на критиките: „Тя не е направила това“ и „Той не е направил това“, което води до конфликти“, сигурна е Сюзън Дейвид.
Изяснете ролите на членовете на екипа
След като сте провели разговор за по-мащабната картина относно мисията, това би било подходящ момент да изясните ролите на всеки.
„Не предполагайте, че всеки знае точно какъв трябва да бъде и какво точно трябва да върши, за да бъде полезен“, заявява Коен.
Възможно е неотборният играч да има малко или никакво разбиране за това, което трябва да прави. Без да се налага да четете лекция или да се карате, можете да попитате и разберете дали има някаква неяснота или объркване. След това да помогнете за изясняване на задълженията и крайните срокове, така че те да разберат по-добре какво се очаква от тях.
Идентифицирайте нови възможности за мотивиране
Член на екипа може не само да се дистанцира, защото е объркан, а просто да разглежда възложените му задачи като скучно занимание. В същото време колегата ви може да иска повече отговорности или възможност да развие своите умения. Ако изглежда, че това е така, помислете дали има по-подходяща роля за този човек в екипа. Потърсете начини да ги преназначите, дори неофициално, за да им предложите нови начини за учене. Често ще откриете, че ангажираността към екипа нараства с увеличаването на доверието на човека в неговата роля.
„Хората са силно мотивирани, като не искат да разочароват съотборниците си“, обяснява Коен. - „Вкарайте ги в играта и те ще положат големи усилия, за да се представят по-добре за отбора“.
Принципи, които трябва да запомните
Практически техники, след като идентифицирате неекипен играч в екипа:
- Попитайте за интересите, приоритетите и мотивацията на вашия колега, за да разберете по-добре неговата перспектива и причините за поведението му.
- Използвайте тази възможност, за да прегледате целта и мисията на екипа.
- Потърсете възможности за по-добро използване на специфичния набор от умения на несътрудничещия член на екипа.
- Говорете с него насаме предварително.
- Не разсъждавайте публично пред другите относно поведението на колегата ви.
- Насърчавайте повече взаимодействия, за да създадете по-добра групова сплотеност.
- Изяснете ролите на членовете на екипа, така че хората да знаят какво се очаква от тях.