
Стратегии за по-добро служителско преживяване - II част
Докато в първата част на статията отделихме повече внимание на проблемите, които биха възникнали при връщането в офиса, както и служителското изживяване, то сега разглеждаме основните плюсове и минуси в психологически план за работещите при дистанционния и присъствения модел на работа.
С какво може да свържете 2020 година? С идването на пандемията, разбира се, но мнозина отговарят на този въпрос с промяната на работното си ежедневие и изменения модел. Много хора заработиха от вкъщи и след повече от две години свикнаха дотолкова, че не искат и да си помислят за времето преди дистанционния модел. Е, лошата новина за тях е, че експертите предричат 2023 година да е съдбовна, тъй като мениджърите и ръководителите на редица компании искат служителите обратно в офисите, а изминалите 12 месеца бяха подготвителни.
Но защо мениджърите искат толкова много старият модел на работа да се завърне? Тук трябва да се има предвид, че докато някои компании инвестираха в технологии и обучения, за да улеснят работата от вкъщи, други я приеха като неизбежен краткосрочен етап и за тях най-естествената стъпка е хората им да се завърнат в офиса веднага, след като рисковете от вируса намаляха.
Изследванията показват, че осигурявайки автономност, продуктивността нараства. Но това важи по-скоро за неструктурирани, творчески дейности, както и такива, които се изпълняват по-самостоятелно. Докато рутинни ежедневни задачи се извършват по-ефективно от офиса. Очевидно има сфери, които изискват повече контрол и микромениджмънт, който трудно се осъществява отдалечено. В това е сигурна Евелина Терзийска, организационен психолог с 10-годишен опит в управлението на комуникациите със служители. Тя е категорична, че няма еднозначен отговор на въпроса дали дистанционната работа или тази от офиса е по-ефективна, защото всичко е свързано със спецификите на конкретната дейност и с културата на компанията.
„Живата“ емоция е важна при общуването
Не са малко компаниите, които споделят, че изискват хората да са в офиса предимно, когато има срещи, презентации, брейнсторминг оперативки, обучения, ролеви игри, но дори и за тези цели има инструменти, с които работата да върви пълноценно онлайн. Въпреки това Терзийска е на мнение, че за голяма част от компаниите по-работещ остава хибридният модел с приоритет върху работата от офиса, който неслучайно в момента е толкова популярен.
„Общуването лице в лице дава възможност да усетим каква е емоцията на хората, да наблюдаваме невербалните им действия, да постигнем по-голямо разбиране и по-качествено свързване с човека отсреща. Затова живата комуникация има значителни предимства, когато искате да се проведе диалог и да изградите доверие, да убедите някого в нещо“, казва още психологът.
Когато се въвеждат и обучават нови служители, които тепърва ви опознават, когато се обсъжда чувствителна информация или трябва да се разреши конфликтна ситуация също живата комуникация взема превес и това е напълно нормално. Никое приложение все още не може да замени контактът лице в лице – нещо, което е изключително важно при ключова бизнес среща например.
Брейнсторминг онлайн – възможен ли е?
От гледна точка на ефективността на работата, едно от основните предимства на офис пространството е това, че дава възможност за по-бърз и лесен обмен на информация и споделяне на знания и опит. Часове чакане на данни от друг отдел или дублиране на задачи заради недобра координация със сигурност се отразяват негативно върху продуктивността. Освен това неформалното учене обикновено се случва в офиса. Предаването на така нареченото имплицитно, мълчаливо знание, се предава само лице в лице.
„Когато хората са в офиса, брейнстормингът естествено продължава и след оперативката - по време на обяд или докато си правите кафе с колегите в общата кухня“, смята още Терзийска, като казва, че понякога контактът на живо и неформалното общуване раждат най-добрите идеи, защото има повече спонтанност и емоционално свързване.
Разбира се, при дистанционно работещите като заместител на неформалните обсъждания на помощ идват споделените пространства за работа. Те са подходящи за по-малки компании, чиято дейност е до голяма степен творческа. Именно в такава обстановка хората могат да споделят и раждат идеи, в присъствието на специалисти от други фирми и сфери.
Работата в офиса създава ритъм
Голям е спорът кой от моделите на работа предоставя най-добра смесица от психологически и физически фактори, които могат да подпомогнат процеса по изпълнение на служебните ангажименти. И дистанционният, и присъственият модел биха могли да предизвикат както усещане за стрес, така и за повече контрол и свобода, зависи от психологическите особености на самия човек.
„Работата в офиса създава някакъв определен ритъм, рутина, следваме определени правила, имаме изградени навици за ползване на почивки, за комуникация с колегите. Всичко това ни дава предвидимост, спокойствие и сигурност“, обяснява Терзийска пред „Кариери“.
Тя допълва, че ако един човек е по-несигурен и се нуждае от по-голяма структурираност и повече обратна връзка, вероятно работата от вкъщи ще му носи по-голямо напрежение, тъй като няма да има непрекъснат контакт с колегите и мениджъра си, няма да знае как се справят останалите от екипа, сам трябва да определи границите си – кога започва и кога спира да работи, кога прави пауза. В подобни случаи работа и личен живот може напълно да се слеят и това да доведе до претоварване, чувство за неефективност, както и съответно тревожност и дискомфорт.
От друга страна, когато работят от вкъщи, хората разполагат с времето си, което иначе прекарват в пътуване до работното място и обратно, не им се налага да се справят с разсейващите фактори в офиса, имат повече часове за семейството, приятелите си, хобитата си, свободни са да структурират сами работния си ден, което им дава повече контрол и следователно им намалява стреса.
„Когато работим от вкъщи, вършим и по-малко емоционален труд, който може да е доста натоварващ. Това е така, защото имаме по-малко взаимодействия, в които ни се налага да изразяваме неавтентични емоции“, разказва Евелина Терзийска, която има голям опит с даването на психологична подкрепа на бизнес лидери.
Личностният профил има значение
Много се говори за вредата от изолацията и чувството на самота, които се засилват, когато се работи от вкъщи. Факт е, че важна функция на труда е да подрежда ежедневието, да дава усещането, че принадлежим към по-голяма цел, да ни помага да изграждаме социални контакти, да се чувстваме свързани, споделени. А това са неща, които по-лесно се постигат, когато срещаме хора на живо. Личностният профил също има значение.
„За един по-интровертен човек вероятно работата от вкъщи би се отразила благоприятно, тъй като няма нужда да изразходва енергия в малките разговори и многото взаимодействия в офиса. И обратното, за по-екстровертните типажи, които се зареждат чрез общуване, изолацията вкъщи може да доведе до депресивни епизоди“, обяснява Евелина Терзийска.
Според нея мениджърите имат важната задача да определят в коя графа попада всеки един от екипа. Именно тяхна е отговорността да създадат ясна структура на общуването и обмен на информация, ежедневна рутина.
Като цяло най-важно е един мениджър да бъде отворен към променящите се нужди на екипа и отделните хора в него, да може да толерира динамиката и несигурността, да е осъзнат за собствените си тревоги, да търси баланс между проявите на разбиране към екипа и решенията, които придвижват задачите напред.
