Хората с най-високи доходи не винаги са най-умните
Плаща се да си умен, или поне така се казва. Но според едно скорошно шведско проучване най-печелившите може да не са най-умните работници.
По-високата обща интелигентност е свързана с по-високo заплащане - но само до праг от около 600 хил. шведски крони (57 300 долара) годишно, показва изследване, публикувано в European Sociological Review през януари тази година. След тази граница на заплащането прочуването установява, че способностите се понижават, докато заплатите продължават да растат. А хората с най-високи доходи - 1% от всички в пирамидата на доходи, имат малко по-лоши резултати от тези, които се намират непосредствено под тях.
"Не откриваме доказателства, че тези, които работят на най-високите позиции и получават изключителни заплати, са по-заслужили от онези, които получават само половината от същото възнаграждение", пишат авторите на изследването, ръководено от Марк Кеушниг, старши доцент по аналитична социология в университета в Линкьопинг, Швеция.
Екстремният професионален успех е по-скоро обусловен от семейни ресурси или късмет, отколкото от способности, допълват авторите, цитирани от Bloomberg.
Проучването анализира когнитивните способности на 59 387 мъже, родени в Швеция, на 18 или 19-годишна възраст и техните доходи през 11-годишен период между 35 и 45 години. Изследването се основава на стандартизиран тест за интелигентност, който мъжете са полагали като част от задължителната военна служба и включва тестове за вербално разбиране, техническо разбиране, пространствени способности и логика.
Жени и имигранти не са включени в проучването, тъй като военната служба не е била задължителна за тях в периода 1971-77 г. и 1980-99 г., когато са записани първоначалните данни.
Изследването не отчита некогнитивните способности - като ниво на мотивация или добри социални умения - които могат да помогнат на работниците да получат високоплатена работа.
Авторите на проучването признават и други ограничения на работата си. Например, най-умните хора може да не избират винаги най-високоплатената работа за сметка на по-интересна или по-удоволетворяваща роля. Те отбелязват също, че академичните среди "не са нито най-добре платената, нито най-престижната професионална област".
Все пак Марк Кеушниг вижда в липсата на връзка между интелигентността и заплатата на високи нива предупредителен знак за нарастващото неравенство в доходите между най-богатите и останалите членове на обществото.
"Като се има предвид, че в Швеция разликата в доходите е сравнително малка, можем да предположим, че това може да се наблюдава в още по-голяма степен на места като Сингапур или САЩ", казва той.
Решенията, които вземат хората с най-високи доходи, засягат много хора, коментират авторите на изследването. Така че от обществена полза е правилните хора да са на високи позиции.