За митовете и грешките на „зелените“ корпоративни инициативи
Засаждане на дръвчета вместо тиймбилдинг.
Организирането на тази или друга „зелена“ инициатива е все по-често срещано явление сред българските компании, а HR екипите стават все по-оригинални в тази посока. Понякога обаче тези кампании не само, че не помагат, но и вредят на околната среда. За това сигнализират от Световният фонд за природата - WWF.
В последните години екологичната осведоменост е нараснала значително в България, като това влияе и на компаниите в страната. Един от разпространените митове е, че екоустойчивостта се отнася само до големите, увреждащи бизнеси, а това не е така. Всеки носи отговорност - за офис пространствата си, навиците на служителите си и т.н.
"Има огромно количество малки, но ефективни решения за устойчивост на работните места", вярва Марина Михайлова.
Михайлова, която е ръководител „Корпоративни партньорства“ във WWF, подчертава, че трябва да се прави разграничение между корпоративна политика за екоустойчивост и корпоративната социална отговорност (КСО). Екоустойчивост означава да се гледа навътре - към компанията, към процесите и дейностите в нея, така че да се променят операциите, веригата на доставки, за да се постигнат реални промени. Това са стратегически решения, но само те дават реални резултати и водят до качествена промяна.
В същото време корпоративната социална отговорност (КСО) следва да е част от философията на всеки бизнес. Вътрешнофирмената култура, бизнес етикетът, отговорното и допринасящо към общността развитие на бизнеса би трябвало да се превърнат в стандартни практики.
„Задължително трябва да се направи разграничение между КСО, която е стратегия за управление, и благотворителността. Въпреки че филантропията допринася за изграждане на корпоративен имидж, аз вярвам, че устойчивостта е много повече от „даряване на пари за кауза”, сигурна е Михайлова.
Тя смята, че днес няма време за "business as usual" и за говорене по темите. Фокусът трябва да е върху действията и резултатите, а не върху намеренията, колкото и добри да са те.
Опитът на WWF сочи, че в България е широко разпространена практиката компаниите да разпределят всяка година малки грантове за възможно най-голям брой инициативи. Това е от помощ за местни проекти, но в тази практика липсва амбицията за надграждане и устойчивост, за системна промяна на национално ниво. Организацията има добри примери за различен подход, осигурен с подкрепата на компании, помагащи на горската програма. Този ресурс дългосрочно надгражда дейности за устойчиво управление на горите, намаляване на незаконния дърводобив, подобряване на горското законодателство и други. Има нужда и възможност този подход да се адаптира към други дефицити в опазването на природата, където държавата не успява да осигури навреме адекватна защита и обществена подкрепа.
„Зелените“ кампании, които често не помагат, а вредят
Доста популярен пример са спорадичните или масови еднодневни залесявания, най-често под формата на тиймбилдинг. Във WWF имат ясна позиция относно засаждането на дръвчета.
„Вярваме, че възстановяването на гори трябва да следва научно-базиран подход и логика. При него задължително трябва да се използват местни видове. Те трябва да бъдат събрани и отгледани от семенце до дърво и засадени и обгрижени със съответната експертиза. Затова не са достатъчни спорадични тиймбилдинг инициативи“, сигурна е Михайлова.
Засаждането на фиданките е само една малка стъпка към създаването на нова гора. По-важното е след това да им се помогне да се превърнат в здрави и жизнени млади дръвчета.
Михайлова засяга и друга често срещана заблуда - че засаждането на дръвчета не е достатъчна мярка за намаляване на въглеродния отпечатък. Тя допълва, че организацията не е против възстановяването на гори, а по-скоро за осъзнаването, че това е изключително бавен процес, резултатите от който ще дойдат след много години.
Ефективни и полезни инициативи не липсват
От WWF посочват като пример едно от своите дългосрочни партньорства - това с Coca-Cola. От организацията работят с компанията за прилагане на природно-базирани решения за справяне с климатичните промени и опазване на река Дунав. През годините в съвместни инициативи успяват да възстановят 5 462 хектара влажни зони по поречието на реката. Това създава възможност за попълване на около 13.45 млн. куб. метра вода годишно в Дунавския басейн. А в последно време успяват да реализират и проект по създаването на иновативна концепция за възстановяване на участък от река Искър след Панчарево.
Друг пример за успешно сътрудничество е съвместната им работа с EVN България, с чиято подкрепа вече втора година възстановяват част от крайречна гора по поречието на река Марица до гр. Стамболийски.
Михайлова споменава също и Kaufland, благодарение на които вече три години се развива програмата за младежко зелено предприемачество – Panda Labs, чрез която се дава шанс на ученици и студенти да реализират свои идеи.
Добри кампании са тези, чийто резултати са реални и измерими
Михайлова съветва HR екипите, които най-често са в основата на организацията на т.нар. „зелени“ кампании да се стремят към постоянство, защото само то може да доведе до устойчиви резултати. Без значение дали говорим за почистване на открита местност или садене на растения – ако няма последваща грижа, резултатите не са трайни.
„Проблемът е, че няма трайно влияние в кампанийността. За да доведат до въздействие, резултати и стойност, усилията следва да бъдат част от стратегическите цели на една кампания. Природата не може да се пази кампанийно“, отбелязва тя.
Така истинската стойност идва от реалните резултати като опазените гори, създадените нови защитени територии, опазените застрашени животински видове. Предизвикателствата, пред които е изправена планетата, са твърде големи и твърде спешни, за да може една организация да се справи сама. От WWF вярват именно в колективното действие.
„За да стимулираме положителната промяна, ние трябва да работим заедно с бизнеса, с инвеститорите, с потребителите, с държавните и местни институциите, както и с другите граждански организации“, сигурна е ръководителят „Корпоративни партньорства“ в WWF.
Ангажиментът с бизнеса става по-важен от всякога, но също така това е и все по-голямо предизвикателство. Точно затова във WWF спазват много строги правила за работа с компаниите. Например организацията не работи с бизнеси, чиято основна дейност е тютюн, оръжия, производство на ядрена енергия, търговия с международно защитени животни и растения, тестове върху животни за козметични цели, хазарт, както и фирми, чиято основна дейност е нефт, газ или въглища.
Бизнесът има важна роля и отговорност за опазване и възстановяване на природата
Неведнъж сме се отзовавали, било то и със съвет към компании, с които нямаме партньорски отношения, защото са се допитвали до нашата експертиза. Най-важното за нас е да изпълняваме основната си мисия - да ограничим най-неотложните заплахи за биоразнообразието на планетата, за да спомогнем в изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата“, отбелязва за финал Михайлова.
От WWF приветстват компаниите да се свързват с тях, за да ги съветват за реализирането на „зелени“ инициативи. Основната цел на организацията е засилено сътрудничество между гражданския сектор в България, който носи силен потенциал и експертиза и за бизнеса.