Пет мита за кариерния профил на милениум поколението
Поколението на милениалите е наричано още поколението "Аз".
Милениалите са смятани за егоцентрични и обсебени от себе си, за разлика от предишните поколения. Но не е ли всяко поколение фокусирано върху себе си и своите нужди?
Да разгледаме петте най-често срещани мита за тях и поведението им в работна среда.
Мит 1: Често сменят работата си
Най-често срещаният мит е, че милениум поколението не се задържа дълго време на едно работно място. Противно на общото схващане, те са склонни да гледат на сегашната си работа в дългосрочна перспектива. Стига обаче тя да им предоставя възможностите, които са важни за тях. На първо място, това са свободата и гъвкавостта в работното време и пространството.
Също така за тях е важно работодателят да държи на добрите крайни резултати, а не толкова на спазването на крайни срокове.
На следващо място милениалите държат да им се предоставят добри възможности за развитие и научаване на нови неща на работа. Тъпченето на едно място не е в стила им.
Милениалите ценят работа, в която могат да оставят следа и която ще е полезна за обществото. Тогава те са склонни дори да направят компромис с размера на заплащането. Липсата на някои от тези условия на работното място ражда мита, че поколението милениум често сменя работата си.
Мит 2: Мързеливи служители са
Смята се, че милениалите са мързеливи по природа. На младите хора им липсва мотивация, стремеж и предприемачески дух. Истината е, че те имат друг начин на работа, а именно - работят умно и ефективно.
Тъй като живеят в динамичен свят, намират умни начини как да свършат повече работа за по-кратко време. Ако работодателите се вслушват в идеите им, това може само да помогне на бизнес процесите и да намали бюрокрацията. Този мит идва и от факта, че милениум поколението прави всичко по-късно от предното поколение - изнасяне от дома, завършване на висше образование, създаване на семейство и т.н. Забавянето се дължи и на склонността им да поставят всичко под съмнение и анализ - както себе си, така и заобикалящия ги свят. Но това не е мързел в класическия смисъл на думата.
Милениалите просто по-късно в живота си стават предприемчиви и целеустремени. Едва след като са си изяснили нещата и са усетили "накъде духа вятърът".
Мит 3: Вярват, че им се полага роля с висок статус
Според този мит, милениалите не признават старшинство, опит и квалификация, а вярват, че им се полага работа с висок статус, без много усилия. Но в действителност милениум поколението не смята, че нещо му се полага по право, поне не повече, отколкото и предишните поколения.
Разликата е, че милениалите са много по-склонни да изразяват своето мнение и нужди пред ръководителите си. Докато това не е характерно за предишното поколение, за което авторитетът е неприкосновен и в правото си. Милениум поколението ще си каже, когато смята, че му е време за повишение, когато има креативна идея или пък вярва, че рискът е оправдан за бизнеса.
Истината е, че милениалите не просто знаят цената на труда, уменията и времето си, но и как да ги "продадат" по най-добрия начин. Много често именно това тяхно качество се бърка с чувство, че нещо им се полага, без да полагат усилия.
Мит 4: Пристрастени са към технологиите
Милениалите са поколението, израснало с новите технологии. Те се справят умело във виртуалния свят и са добре запознати с тенденциите. Дори когато се появи нещо ново на пазара на технологии, те бързо свикват да работят с него, защото са "закърмени" с технологията. Истински са онлайн 365 дни в годината. Това не означава, че са пристрастени. Това е техният начин на живот.
Но когато става дума за научаване на нови умения, милениалите предпочитат възможността за обучение лице в лице. Освен това, в работни условия, предпочитаният им метод за комуникация е също директният, вместо с имейли и/или текстови съобщения.
Милениум поколението, именно защото е израснало с технологиите, е това, което поддържа граница в социалните мрежи между личния и професионалния живот.
Мит 5: Имат различни кариерни цели от предишните поколения
Милениалите имат много кариерни цели. Финансови възможности, опции за растеж и развитие, вдъхновяващи работодатели. И не само това. Те искат още да променят социалната среда, да оставят следа след себе си, да работят с разнообразни хора. Всичко, изброено до тук, не звучи като нещо ексклузивно "запазено" за милениалите. Напротив, всеки човек в трудоспособна възраст, се интересува и вълнува от същите възможности, когато търси подходяща работа.
Поколенията преди и след милениалите имат сходни търсения и усещания в работната среда. Може би тук митът идва от факта, че милениалите са видели "грешките" на предишното поколение и не искат да ги повтарят. Но това не значи, че и хората преди тях не са търсели същите предимства. Просто не са имали същите възможности в кариерно отношение като милениум поколението.
Милениалите, "черните овци", чието поколение е последното за миналия век, са едно от най-активните поколения. Може би именно защото са родени в края на века, са до голяма степен митологизирани. Но в същото време те са и двигателите на промяната на века, в който живеем сега.