Бащинство и ментално здраве са все още екзотични причини за дълъг отпуск у нас
Само 10% от компаниите у нас имат политика за служителите в отпуск, свързан с ментално здраве, а 12% - за служителите в творчески отпуск, на англ. sabbatical - платен от работодателя отпуск за пътуване, отдих и личностно развитие, обикновено по 1 година за 7 отработени години.
Това показват резултатите от проучване на Tack TMI за миналата година за политиките в България спрямо хората, които искат да ползват дългосрочен отпуск.
Компаниите, чиито служители реално
се възползват от новата възможност за отпуск по бащинство -
с продължителност повече от 1 месец, също са по-скоро рядкост - 6,9%.
Петдесет и осем компании, представени в България, са се включили в проучването на Tack TMI. Най-голям брой от тях са от сферата на информационните технологии (37), производство (17), финанси (9) и т.н. Общият брой на засегнатите от изследването служители е близо 50 000 или 1,6% от заетите в България (3 215 600, по данни на НСИ за третото тримесечие на 2022 г.)
Почти всяка компания в проучването (87,9%) има служители в отпуск по майчинство, а 44% от компаниите имат поне 1 служител в отпуск по болест по-дълго от 1 месец.
Дългосрочно в неплатен отпуск са от един до трима служители в 27,6% от компаниите.
По време на дългосрочния отпуск
компаниите обичайно спират някои придобивки,
като най-често това са придобивките за транспорт и ваучери за храна.
Малко повече от половината предпочитат служителите да връщат служебния си лаптоп и ИТ оборудване за периода на отсъствието си.
Пак близо половината от компаниите споделят, че прилагат политика служебната електронна поща или достъпът до вътрешната фирмена мрежа за тези хора да се деактивират
Това, от своя страна, затруднява служителите в дългосрочен отпуск, които биха искали да са в течение с промени в организацията (и са дали своето съгласие за това). И предполага използване на алтернативни инструменти да се информират и да поддържат своята ангажираност и мотивация за завръщане.
Една от тенденциите, очертани в изследването, е, че повечето компании все още
нямат формални политики за завръщащите се
от продължително отсъствие служители.
Две трети от организациите успяват да задържат служителите си, като им предоставят кариерен избор при връщането им.
Останалите - около 1/3 от компании в проучването, които губят хората си след дълъг отпуск, вероятно биха могли да изследват подхода си на комуникация и реинтеграция. И да предприемат стъпки, за да не губят ценен ресурс – хора, които вече познават организацията и нейните процеси.