„Тихо“ описва най-добре тенденциите за работното място през 2023 г.
„Тихото напускане“, „тихото наемане“ и „тихото уволнение“ навлязоха в работния лексикон през последните няколко месеца. Всеки от тях маркира тенденция как служителите и работодателите продължават да се адаптират към промените в начина, по който се работи след пандемията.
- 50% от служителите в САЩ са „напуснали тихо“ своя работодател и са по-скоро неактивни на своето работно място. В Европа този процент е по-висок.
- 82% от почитателите на новата мода са представители на поколение Z. Те споделят, че да правят минималното, за да запазят работата си, е „доста или изключително привлекателно“.
- 47% от HR професионалистите казват, че задържането на служители е „най-голямото предизвикателство“ за тази година.
Съвсем спокойно може да се заяви, че „тихо“ е думата, която най-лесно може да опише тенденциите за работното място през 2023 година. Експертите са на мнение, че всички „тихи“ тенденции ще продължат да преобладават в работния свят през 2023 г., но и след това и нещо повече – ще се засилят заради определени фактори.
Въпреки че не всичко на днешното работно място е свързано с тези спокойни условия, има няколко „тихи“ тенденции, които се случват на работното място и определено може да се каже, че те предстои да се настанят трайно в корпоративното ежедневие.
Тихо напускане
Може ли да си представите една култура на работното място, според която да вършите само това, което пише във вашата длъжностна характеристика – без генериране на нови идеи, без амбициозни проекти, без голямо желание за изкачване по кариерната стълбица.
В същото време всички усилия за впечатляване на мениджърите и екипа да ви се струват като излишно натоварване. Такава тенденция се наблюдава от известно време и набира все по-голяма популярност, особено сред хората между 18 и 35 години.
Всъщност тенденцията се появява заради лошото работодателско отношение. Служителите до такава степен са разочаровани и отегчени от компанията, в която работят, че просто се отказват от всички допълнителни инициативи от своя страна и вършат своите ангажименти на минимума, за да не бъдат уволнени.
Неотдавнашно проучване на Gallup установи, че 50% от служителите в САЩ са „напуснали тихо“ своя работодател и са по-скоро неактивни на своето работно място. Нещо повече – близо 1/5 от тези хора са активно неангажирани и дори се определят като „шумно напуснали“. Тези служителите вече не желаят да надхвърлят обхвата на длъжностните си характеристики, ако това означава да жертват свободното си време или психичното си здраве, а вместо това остават в границите на минималните усилия.
Същото проучване разкрива, че процентът на този вид хора се увеличава в Европа, където едва 14% определят себе си като активно ангажирани. Според проучване на Axios и Generation Lab огромен процент (82%) от почитателите на тази нова мода са представители на поколение Z.
Именно хората между 18 и 35 години казват, че да правят минималното,
за да запазят работата си, е „доста или изключително привлекателно“.
Ниската ангажираност може да е първият знак, че служител ще напусне скоро. Оказва се, че мениджърите са отговорни за приблизително 70% от нивата на ангажираност на служители, сочат данни на Gallup.
Тихо наемане
„Тихо наемане“ има тогава, когато компания започне активно да преразпределя служителите си или наема такива на краткосрочен договор, вместо да наема на пълно работно време.
Според кариерни експерти тази тенденция ще доминира на пазара на труда през 2023 г.
„Това означава, че най-успешните компании тази година ще са тези, които са хиперфокусирани върху задържането на служители. Затова и ще започнат да разместват хората така, че да им намерят най-доброто място и да изстискат максимума от способностите им“, обяснява Мишел Лаббе, главен директор „Човешки ресурси“ в Toptal, цитирана от CNBC.
Това е и преобладаваща мисъл за много хора: 47% от HR професионалистите казват, че задържането на служители е „най-голямото предизвикателство“ за тази година, според годишното проучване Human Resource Executive Survey. Експерти са категорични, че тенденцията придобива популярност отчасти заради недостига на таланти.
„Тихото наемане“ може да бъде и стратегия за избягване на необходимостта от съкращаване на работещи. Компаниите се опитват да задържат човешкия капитал, намирайки подходяща роля и развитие за всеки. Има редица плюсове от тези вътрешни движения като придобиването на нови умения, но някои може да открият, че не са доволни от тази промяна.
Тихо уволнение
Точно като „тихото напускане“, „тихото уволнение“ е тенденция, която се случва и засяга другата страна на отношенията работодател-служител.
Този феномен се отнася до мениджъри, които утежняват работния процес с конкретни действия или просто бездействие. По този начин служителят напуска "тихо" заради лошо отношение, вместо да бъде уволнен.
Примери затова как работодателят може да се отнася към служител по време на тихо уволнение включват:
- липса на повишения или бонуси за дълъг период от време;
- ограничено свободно време;
- увеличаване на натоварването, но без промяна на заплащането;
- постоянно ангажиране в извънработно време;
- невключване или оставяне на служителя извън цикъла на работа;
- липса на каквато и да било обратна връзка;
- липса на уважение;
- ограничаване на служителя от проекти и т.н.
Мениджърът може също да иска да се отърве от служител, за когото не го е грижа, така че може да му даде най-лошите задачи и да критикува всичко, което прави, включително да реагира бурно за дребни грешки.
Има и случаи на „тихо уволнение“ в отговор на нежеланието за освобождаване на служител поради законни пречки и възможните съдебни дела. Уволнението изисква причина, водеща до прекратяването на работните отношения, така че някои мениджъри предприемат този подход, за да накарат лицето да напусне само.
„Минимум в понеделник“
Всъщност най-новата и набираща популярност в тенденция тръгна от социалната мрежа TikTok. Мариса Мейс, която публикува видео съдържание и има повече от 150 хил. последователи, въведе концепцията за „минимум усилия в понеделник“ (Bare Minimum Monday).
Тя обяснява идеята на „минимум в понеделник“, която включва работа от дивана вместо от бюрото и пренебрегване на всички „допълнителни задачи“. Ако е възможно, почти всичко да бъде оставено несвършено - стига след това няма последствия, разбира се, както и съсредоточаване върху само една точка от списъка със задачи, вместо да се получи претоварване с няколко ангажимента в многозадачен режим на работа. До момента тенденцията е набрала милиони последователи и продължава да се разпространява в социалните мрежи.