Професори предвиждат бъдещето на работата
Преподаватели от Харвард и Станфорд коментират как ще изглежда бъдещето на работата
Никълъс Блуум, професор по икономика в Станфордския университет, проучва дистанционните модели на работа от над 20 години. Изследванията му, които се базират на разговори със стотици мениджъри и провеждането на проучвания, го водят до заключението, че „работата от вкъщи е тук, за да остане, като хибридната работа бързо се превръщат в доминиращ щам“. Блуум вярва, че „до 2022 г. типичната фирма ще има служители в офиса три дни в седмицата, обикновено от вторник до четвъртък, и ще работят от вкъщи понеделник и петък.”
Въпреки че мнозина свикнаха да работят по новите модели на работа, те навлязоха случайно. Пандемията продължи по-дълго от очакваното. Много от плановете, политиките и процедурите на компаниите не се правиха с дългосрочна визия. Новата реалност, която носи рискът от появяване на нови Covid-19 щамове и други заразни вируси, ще накара бизнес лидерите да поставят стандарт за компаниите си. Досега различни изследвания показват, че 2 от 3 компании нямат подробна стратегия за преминаването към хибриден модел на работа.
Безпрецедентно голяма част от работната сила работи от вкъщи, от плаж или от ски писта. Блуум прогнозира пред Forbes, че предстоят миграции от големите градове и нови технологични иновации. И все пак половината от работещите ще продължат да работят от сградите на компаниите си. Работещите на поточна линия на Tesla за сглобяване на електрически автомобили очевидно не могат да работят от кухненската си маса. Складовете на Amazon се нуждаят от хора (засега), за да разнасят стоки и да доставят заявки за онлайн поръчки. Ресторанти, магазини за търговия на дребно, универсални магазини, фризьорски салони и салони за красота, барове, клубове, спортни събития на живо, хотелски персонал и служители на авиокомпаниите също няма да могат да работят дистанционно.
Блум изчислява, че около 10% от работната сила в САЩ ще продължи да работи дистанционно. Тази класа работници до голяма степен се състои от професионалисти в сферата на знанието, обхващаша гамата от софтуерни инженери до мениджъри на социални медии.
Около 40% от служителите ще работят на хибриден график. Тази група ще бъде в офиса три дни в седмицата и два дни дистанционно. Тези хора имат сходства с изцяло дистанционно работещите, но могат сами да изберат да се върнат в офиса, за да общуват с колегите си на живо. Някои ще изпитват напрежение от това, че изпускат кариерни възможности, защото мениджърите им изпитват пристратие към колегите им, които работят в офиса (т.нар. фаворизиране).
Блуум казва, че вече е наблюдавал „ефекта на поничката“, тъй като хората в големите пренаселени и скъпи градове се местят в по-отдалечени места. Хората се преместиха в предградията, в преследване на по-големи домове с много място за работа, вместо да бъдат заседнали в малък тесен апартамент в големия град. Те също са се преместили в безопасни градове с по-ниски разходи за живот и данъци. Това стана възможно, защото някои компании не намалиха заплатите на служителите, които избират да работят дистанционното от по-малки градове. Google обаче въведе инструмент за изчисляване на заплатата на дистанционно работещите и това предизвика недоволство сред служителите й.
Източник: Shutterstock
Мнозина се превърнаха в дигитални номади. Те често пътуват от място на място. За да поддържат всички свързани, стартиращите компании започнаха да се стремят към обслужване на дистанционни и хибридни работни модели, които предлагат начини за лесно свързване на разделената работна сила.
Офисите се преосмислят. Бизнес сградите могат да променят офис пространствата си и да ги превърнат в апартаменти, магазини или кооперации. Големите пространства с десетки бюра могат да се превърнат в стаи с големи екрани, за да се улесни комуникацията с дистанционното работещите. Напредъкът на електронната търговия, блокчейн и други технологии показва, че няма конкретна нужда служители да работят в офис.
Притивардж Чоудхури е доцент в Harvard Business School и съветник на водещи компании, като Google, Walmart и Deloitte, относно бъдещето на работата. Неговото проучване на служителите от Службата за патенти и търговски марки на САЩ, на които е било разрешено да работят отвсякъде, показа, че работната сила се разпръсква из цялата страна. По-възрастните служители, които са в предпенсионна възраст, се местят на места с по-топъл климат. По-младите двойки и семейства са избрали по-евтини места, за да имат по-добър живот и достъпни грижи за децата.
Чоудхуриy вижда тази тенденция като „печеливша“ за бизнеса и служители му. Той посочва, че когато работодателите позволяват на хората да работят, където пожелаят, компаниите вече могат да наемат хора отвсякъде. Тази стратегия води до по-диверсифицирана работна сила, тъй като специалистите по подбор на персонал вече не са ограничени до търсенето на кандидати, които живеят на близко разстояние от офиса.
Доцентът предлага на компаниите да организират виртуални неформални срещи за служителите, които нарича “виртуален диспенсър за вода”, позволяващи на работещите да се свързват от разстояние по смислен начин. Според него този тип срещи са дори по-ефективни от тези в офиса, защото среща служители, които не се познават, на случаен принцип, което им позволява да се опознаят и да култивират отношенията си.
План за провеждане на "виртуален диспенсър за вода".
Източник: Virtual Watercoolers: A Field Experiment on Virtual Synchronous Interactions and Performance of Organizational Newcomers
Чоудхури казва това, защото обикновено, когато сте в офиса, изследванията показват, че заради навиците сме склонни да сме близки с едни и същи хора през цялото време. С виртуалните срещи се запознавате с хора, които никога не сте срещали и най-вероятно не бихте срещнали, ако не беше организирана такава среща.
Чоудхури проведе експеримент с голяма глобална организация, където създаде “виртуални диспенсъри за вода” за група стажанти. Той съпостави стажанти с висши ръководители. Като установи, че стажантите, които се срещнаха с висшите мениджъри, са по-склонни да се представят по-добре и да получат предложение за работа в края на стажа. Те също така съобщават за по-положително отношение към дистанционната работа и компанията.
Важно е да се гарантира, че слабо познатите хора имат възможности да се срещат и да взаимодействат с висшето ръководство. За да направи нещата по-малко неудобни, компанията може да предостави помощ при започване на разговорите, така че да се намали напрежението и разговорът да тече гладко.
Чоудхури вярва, че в бъдещето на работата има два типа компании: такива, които адаптират работата отвсякъде, и такива, които я отказват. Вторите, според него, ще загубят работната си сила.
Моята прогноза е, че след пет до десет години няма да го наричаме дистанционна работа – ще бъде просто работа.