
Защо служителите се готвят да напуснат работа през есента
Мислили ли сте си, че трябва да напуснете работа през последната година заради някакви фактори? А готови ли сте да кажете „сбогом“ на сегашния си работодател? Ако отговорът е „да“, не сте сами. Почти 4 млн. американци са напуснали своята работа през първото четиримесечие на тази година, сочат данните на Министерството на труда в САЩ, съобщи Bloomberg. Това е рекорд от 2000 г. Редица експерти пък са на мнение, че тепърва предстои голяма част от хората да вземат това радикално решение в световен мащаб.
„Голямото напускане на хора от своите работи предстои“, споделя Антъни Клоц, преподавател по мениджмънт в Тексаския университет. Той е проучил причините на стотици служители да се разделят със своя работодател през последната година и половина.
„Когато има несигурност, служителите са склонни да останат, така че има забавени предизвестия за напускане, които не са се случили през последната година“, допълва още експертът. „Цифрите се увеличават с всеки изминал месец“, казва той и това е свързано с редица фактори, които се появиха след възникването на пандемията – хората искат да отделят повече време за семейството си, исканията за дистанционна работа нараснаха в пъти, в същото време се увеличи нежеланието за пътуване до работното място. Може би по-голямата част от хората разбраха, че не са отдадени на сегашната си професия. Всичко това накара хората да обърнат гръб на работния ден „от 9 до 5“ в офиса.
Според мнозина психолози и мениджъри тепърва компаниите ще изпитат глад за качествени кадри и ще трябва да направят всичко възможно, за да задържат сегашните си таланти. Но ето и прогнозата на експертите какво точно предстои и за какво да внимаваме:
Какво ще се случи през есента със служители и организации
Всичко сочи, че предстои много несигурност и за двете страни. Компаниите все повече трябва да държат и утвърждават своята фирмена култура, която да задържи служителите лоялни. Други пък трябва да я актуализират, за да могат да достигнат до по-голям брой кандидати и по-висока конкуренция, която да държи мотивирани всички в офиса.
Вече може да се види тенденцията, според която предложенията за работа включват повече социални придобивки и сигурност - нещата, които най-много привличат окото на търсещите работа. Проблемът обаче е, че нещата в момента са много динамични – работа от разстояние, хибриден режим, 50% в офиса и 50% дистанционно, един ден вкъщи, четири дни в офиса... Не е ясно дали тези опции ще бъдат постоянни, което определено ще затрудни служителите в тяхното решение дали да останат или да си тръгнат. Виждаме и колко бързо мениджърите и ръководствата на компаниите променят фирмената политика.
Задава се и друг важен въпрос, който е все по-често задаван: „Ще ме карате ли да се ваксинирам?“. Питане с повишена трудност, от чийто отговор зависи до голяма степен бъдещето на хиляди. Тук може да прочетете повече по този въпрос в България.
Повечето ли хора ще напуснат?
Разбира се, че не. Много служители всъщност не искат да сменят работодателя си. Ако тяхната компания им позволи да продължат да работят от вкъщи, биха благоволили да останат.
„Искам да напусна, точно сега! Но как?“
Това питане започва да вълнува все повече хора. Редица служители биват изнервени от даден фактор, прибират се и си казват, че тази седмица ще бъде последната им на това място. Според психолози обаче до 90% от тези случаи се дължат на емоционална реакция, вземане на прибързано решение, което след това води до повече проблеми и в крайна сметка човекът не става по-щастлив.
Когато се стигне до такъв момент, добре трябва да обмислим ситуацията. Не бива да прибързваме, колкото и да сме убедени, че това е правилният ход. Както се казва и в поговорката – „утрото е по-мъдро от вечерта“. Ще дадем пример с дистанционната работа – предполагаме или окончателно сме сигурни дали можем да работим отдалечено и са ни отказали? Нужно е да се уверим, че сме напълно запознати с решенията и плановете от достоверен източник – нашият мениджър или ръководител. Не от друг колега, който да е получил информацията от трети.
„Напускам, защото не искам да се върна в офиса“
Голям процент от хората, работили над година дистанционно, не желаят и да чуят за връщане в офиса. Въпреки това част от мениджърите желаят подобно нещо да се случи и така се получава неразбирателство. Все пак е най-добре, дори и да не желаем да се връщаме към старата организация на работа, да го направим за една-две седмици. Трябва да мислим за това като проверка на нашата хипотеза. Хората обикновено са лоши в предсказването на това как ще се чувстват.
„Дистанционно“ напускане
Ще бъде особено изкушаващо да се използват електронни съобщения, когато трябва да се напусне работа. Все пак експертите са категорични, че организациите и мениджърите реагират лошо на имейли или оставени бележка на бюрото за „сбогом“. Ако наистина искаме да останем в добри взаимоотношения, трябва да го направим лично в офиса.
По време на самата среща с ръководителя трябва да бъдем спокойни и неемоционални. Обикновено емоцията е грешен съветник и под неин контрол може да направим неща, за които после да съжаляваме. Нужно е просто да обясним причините за решението си и да бъдем честни. Трябва да сме готови и на контра-предложение – т.е. да ни бъде предложено решение на проблема, само за да останем. Добре би било преди самата среща да обмислим при какви обстоятелства ще кажем „не, не оставам“ и при какви „да, оставам“.
Каквото и да е решението, съветваме ви да не се споделя предварително с колеги. Обикновено подобни вести се разнасят мълниеносно из офиса и е възможно те да стигнат до ушите на шефа, а това няма да е особено професионално.
Професионалисти до последно
Голяма част от фирмените психолози са категорични, че при много хора е възможно да се получи „ефектът на бумеранга“ – да напуснат и след година-две да поискат да се завърнат към тази си работа, която се оказва, че ги е правила по-щастливи, отколкото са осъзнавали. Понякога пък кариерният план може да се развие по очаквания начин. Затова ако решим да си кажем „сбогом“, не бива това да става на нож. Трябва да го направим тактично, без излишни емоции и напълно професионално.
